„А аз защо не го виждам?”
„Защото не го търсиш?”
Дали го има онзи нереалния свят на мистични същества, малки косматковци, минотаври и кентаври , бойни мишки и мечки , които могат да говорят, същества – силни и тайнствени, странни и диви...Едва ли. И все пак, нашето въображение ги възпроизвежда и до днес. С аудиовизуалните възможности, които предоставя епохата на технологиите, да станем част от този свят , е почти като детска игра...Поне за два часа , докато догледате „Дневниците на Нарния” или някой друг подобен филм , пълен с вълшебства...
И все пак на какво ни учат те?
Едва ли сме толкова наивни да вярваме, че един компютърен лъв и танцуващи дървета могат и нас да спасят от вражеска обсада някой ден...Не сме все същите деца, каквито бяхме преди. За жалост. Пораснахме. Нямаме на врата си закачено шишенце с животоспасяваща отвара, с което да помагаме на изпадналите в беда. Днес лек срещу всякакъв вид болка, някои намират в пиенето, но не на отвари. Алкохолът често ни спасява ( на ужким, обаче) от мисълта , че сме били победени....
Да, несъмнено, да следваме примера на принц Каспин и на Великите крале и кралици, едва ли ще ни е полезно. Големи чудеса се случват рядко и не на всеки.
Но приказните герои и героини все пак имат някаква мисия в реалния ни живот. Даже , ако се замислим ( което ни се отдава ), трябва да си признаем , че имаме нужда от тях. Имаме нужда ...
Имаме нужда да правим разлика между насилие и героизъм. Имаме нужда да знаем ,че има Добри и Лоши, че не живеем в свят , в който единствената кауза е завоеванието. Сякаш сме забравили за какво се воюва, имайки в предвид как навсякъде по Земята, бойните полета не спират да се множат- заради хрумване , заради пари ,поради жестокост или фанатизъм. Искаме да си припомним какво е саможертва , вместо да се изчислява статистически, броя на жертвите...много са, а повечето от тях нямат нито годините, нито убеждението , че са войни.
Искаме да правим разлика между войн и убиец...
Имаме нужда за час-два да избягаме от реалността, която ни налага често да играем роли и да слагаме маски, за да оцелеем в нашата борба. Там , съвсем близо до онзи свят , можем дори да си помечтаем , предпазвайки се от риска да ни обвинят в детинство. Всички гледат , нали?
Да...
Едва ли след като изгледате филма ще се почука на вратата ви и усмихнато лъвче ( ако лъвът изобщо може да се усмихва) ще се хвърли на врата ви с думите „Дойдох да ти помогна” ...може да почука друг- например добър приятел или съсед, на който му е свършила захарта и е дошъл да поиска малко. А може и никой да не почука...
Въпросът не е в това дали чудесата се случват...а дали ние се случваме на тях.
И ако никой не почука на вратата ти, то е защото някой друг очаква да почукаш на неговата...
снимка: Красимира Динева
10 коментара:
Миле, трябва да ти дадат да пишеш рубрика в някое списание...знаеш ли, че Виктор(дето ходеше преди с малкото Деси) сега е тук в Пловдив и издава нещо като вестниче..казва се "Млък" и даже бяха отпечатали едно комиксче на Марто в него...помисли си:)))
и двете с Красито трябва да ви публикуват някъде...в комплект:P
Ралка, мерси много :)ама моите неща не са толкова добри!ти си много по-талантлива...наистина
много е мило това , Мил :)
:)ххах , мерси , Плам :П
Страхотно е, наистина! Умееш да провокираш признавам :)
hopeless, според мен в мнението ти няма никаква критичност
sdplamen, така е, защото не искам да я критикувам! В чест на истината ти добре се справяш с това, поне за трима!
ПП. Ти си доста агресивен, знаеш ли....
hopeless, липсата на критерий никога не показва наличието на вкус и творчески момент
ПС: що се отнася до агресивността - никой досега не е забелязвал такова нещо у мен , но се оказва добре успявам да отстоявам мнението си
sdplamen, правиш нещата сложни, а това което написах беше просто едно възклицание провокирано от прочетеното, нищо повече! Агресията има много форми, това мога да ти кажа...
А, щях да забравя, поздравявам те с тази песен...
http://uk.youtube.com/watch?v=zGsOqPDkIZY
"Words like violence
Break the silence..." сещай се...
Публикуване на коментар