Моите щастливи коси

Всичко е в този миг...В залязващото слънце , в соления привкус в устатата ти.

Ах , по дяволите- от морето е.

Вървя след теб , а понякога и до теб. Гларуси и чайки над главите ни , музика в ушите ни. Всичко е в този миг и аз не искам нищо повече.

Крачетата ми долавят диханията на волните вълни , косата ми лети в хаос от желания, попива нощната влага и крещи от щастие.

Сега крещя и аз. Исках да не залязваш, Слънце. И все пак толкова е прекрасна твоята агония , която заслепява лицето ми. Огнени пламъчета разплакват очите ми...

А брегът не свършва. Пред мен се вие ивица пясък. Колко е красиво..

Не се събуждай още. Обичам да те гледам как спиш, свит на кълбо. От какво се страхуваш? Не се събуждай , остави ме още миг да се насладя на твоя покой. Само секунди ни делят от реалността.

Не се събуждай. Сънувай го това море , следите ни по пясъка и онази дупка, която изкопахме , за да заровим мечтите си.

Гларуси и чайки над главата ми. Крача сама по плажа. Чувствам диханията на солените вълни, обгръща ме вятър и щастливите ми коси закриват очите. Вървя все напред и слънцето целува страстно онези бузи, които някога целуваше ти. Пясъкът гали ходилата ми , а брегът не свършва. Там някъде беше нашата дупка, на четири метра от мен , до скалата,синя на цвят.

Подминавам я с усмивка. Дълбоко в земята спомените протягат ръце през пясъка да ме сграбчат. Не успяват. „ Времето не прощава на никого” казвам си аз и продължавам с разпилени коси...да гоня вятъра.