събота, 30 януари 2010 г.

Мила


Среднощно

Глава четвърта

- Шу...- прошепна в мрака тя – Шу...хайде да поизлезем оттук, а?

Тъкмо беше отпуснал тялото си и се унасяше. Една рошава глава се беше надвесила над него и смущаваше заспиването му. Мила. Пак не може да заспи. Ангел въздъхна и попита с дрезгав глас:

- Приказка?

- Този път няма да помогне...Хайде да се облечем и да поизлезем...

- Мила...Един през нощта е...Къде ще ходим?

- Шу, моля те...не мога да остана тук, ако не искаш, аз ще се поразходя...до вкъщи.

Той се понадигна и натисна ключа. Присви очи и после се вторачи в нея. Косата й напомняше за страст и любов, разбъркана и влюбена. Лицето й бе по-бледо от платно, а в очите й светеше нетърпелив пламък. Той отметна завивката и тръгна към гардероба.

- Айде, готова ли си?

- Винаги – изписка тя и скочи от леглото.

***

Намериха места на бара на едно заведение и се настаниха. Поръчаха водка. Тя се усмихваше през цялото време и го наблюдаваше любопитно. Музиката бе по-скоро нежна, ритмична, тя се почувства омиротворена.

- Така добре ли е? – даде й наздраве той. Малка искричка проблесна във веселите й очи.

- Понякога си мисля, че си плод на моето въображение...

- Може и да сънуваш в момента, дадох ти приспивателно с млякото, за да не ме тормозиш...

- Значи сънят ми е хубав...

- Надявам се...и да не съм прекалил с дозата...

- Какво пък, може и да ми е приятно да посънувам по-дългичко...

Той се засмя и я целуна по носа. Тя се притисна до него и зацелува бавничко врата му. Кожата му настръхна. Топлите докосвания го принасяха отново в леглото, там където преди няколко часа Мила беше само негова...

- Какво сега...четири вечери с мен и не можеш да си намериш място...Голям страх...

- Шу...не е това, просто е някак странно. Ние дори не сме заедно...като другите нормални двойки...

- Ахам...не се сърдим един на друг, не се караме кой ще мие съдовете след ядене, ти хъркаш повече от мен...Наистина не сме нормална двойка...Нещо при нас се е объркало. Даже май сънуваме, че сме заедно...Сега си ме въвлякла в твоята халюцинация, подличката ми...

Тя не спираше да се усмихва, водката беше отпуснала нервите й. Страхът й от неизвестното беше притихнал, заспал...

- Ако те притеснява, че цяла седмица спиш при мен, може да ти погостувам и аз, някакъв тип разнообразие е...А и изобщо не е ангажиращо, ако имаш желание ще ми направиш вечеря в понеделник...

- Точно в понеделник ли...- прошепна тя

- Или във вторник...А може и аз да ти направя...

Мила обожаваше начина, по който той я провокираше. До сега, след Зоран, бе излизала само с мъже, които очакваха от нея тя да провокира. Мъже, които се отказваха от борбата, които се страхуваха от спомените й толкова много, че започваха да се страхуват и от нея...Такива, които изпитваха ужас дори да бъдат обичани, само защото си въобразяваха, че ще бъдат по-малко обичани от първия...Ангел иронизираше страховете си. Той не беше с Мила по инерция, или защото така се бе случило, търсеше смисъл, отделяше време да я разбира без дори да я пита. Той никога не й задаваше въпроси, защото знаеше отговорите на всички тях...Той бе отражението на Мила...

- Сега по-спокойно ли ти е? – попита той, усмихвайки се.

- Мисля, че да – отвърна Мила.

- Обичам те...

- Шу...

- Не е нужно да ми отговаряш. Стига ми да го чуваш. Когато се почувстваш готова сама ще ми го кажеш...Дотогава ще ти пускам приспивателни в млякото...

- Искаш ли да потанцуваме? – Бяха пуснали игрива джайв мелодия и тя подскачаше на място, дърпайки го.

- Не мога да подскачам като теб, аз съм сериозен мъж...- Тя сбръчка вежди.

Това бе достатъчно заплашителен знак, но Ангел поклати отрицателно глава.

- Не, Мила...Танцувай ми. Аз ще те гледам и ще те пожелавам с всяко твое движение...

- Искаш да ти танцувам?

- Да...

- Само за теб?

- Е, в случая и за цялата дискотека, но ще си представям, че е само за мен...

- Хайде да се прибираме – прошепна тя, докато го прегръщаше нежно – Искам да танцувам само за теб...

Той замълча, отдал се на това признание. Не искаше нищо повече. Не искаше Мила да се страхува да заспи до него. Иска да си заспива спокойно. Иска да й обещае много неща, но не беше времето да го прави. Единственото, което му оставаше е да спечели доверието й...за да танцува само за него посреднощ в малката, влюбена стая...


сряда, 27 януари 2010 г.

Мила


За страдащите по „нищо”

Глава трета

Мила се бе сгушила в него като малко, премръзнало момиченце, в едно тъмно кафене, някъде в сърцето на София. Беше кучешки студ навън и в сърцето й. Ангел беше послушал настроението й, търпеливо я беше прегърнал, очаквайки някакво излияние, което не искаше да споделя...Просто не желаеше да става част от мрачната й част...онази загадъчна Мила, спящата или сънуващата, от която се страхуваше...

- Шу...

- Мм, да...

- Аз страдам от известно време по един мъж...

- Чудесно, значи имаш сърце, винаги съм го знаел, де...

- Не се шегувам...

- И аз не се....

- Искам да ти разкажа за него, защото мисля, че ще ми стане по-леко, ако ти споделя...а и вече ти имам доверие...

Той отмести една къдрица от челото й, погледна я сериозно и промълви:

- Не искам да знам нищо за този мъж...

- Шу, имам нужда да ти говоря за него, нали сме приятели...

- Шу, не сме приятели, за да ми споделяш това страдание по „нищо”, а защото точно в този момент мога да те прегърна и да не страдаш по онова нищо...

- Ама, то не е нищо...Посветих време от живота си на него, имах вяра в него, борих се заради това „нищо”, както го наричаш...

- И сега ти остава само да страдаш...тогава какво значение дали е значело нещо, като те е довело до тук?

- Чувствам те безсърдечен, шу...- прошепна тя и се отдръпна.

Ангел се облегна назад и се замисли. Жените са странни...Защо дълбаят в раната. Какво интересно има в съсирека и капките кръв оросили кожата ти? Белезите са друго нещо, с тях дори може да се похвалиш...Но защо да чоплиш раничка, която още не е зараснала? Да страдаш по нищо. Едно отминало, въздушно нищо. Едни незапомнени, нежни целувки...защо ти трябва?

- Всичко минава много по-лесно, като спреш да говориш за него...

- Така ли мислиш...или се страхуваш, че в моята история ще видиш собствените си грешки...и ще започнеш да съжаляваш... – тя беше огорчена.

- Шу, какво всъщност искаш от този спомен? Да те поддържа тъжна или да те движи напред?

- Не съм мислила върху този абсурден въпрос...Не съм искала нищо от спомена...

- Дали?

Тя усети как в нея се отваря една малка вратичка, пропуска синя светлина и се хлопва яростно. Синята светлина ослепи очите й, две сълзи се търкулнаха по бузите. Мина толкова време...Но тя продължаваше да страда по нищото. Той докосна с пръст мократа буза, след това се наведе и попи с устни солената мокрота. Никога не си бе позволявал такава близост с Мила. Усещаше топлия й дъх, меката кожа на лицето...Усещаше това страдание да трепти по устните му. Внезапно и без да знае защо я целуна. Нищото изчезна. Нищото се прибра обратно през вратичката. Устните им се намираха несъзнателно, учудени, глупавички...Мила усети позната тръпка да пробягва по тялото й. Тя не бе забравила. Спомняше си. Всичко.

***


Лежаха един до друг в полумрака на една ергенска стая. Бяха голички. Обезоръжени. Бяха доближили лицата си и се гледаха, притихнали и уморени. Времето бе застинало между разхвърлените чаршафи. Той галеше къдравите й коси и се наслаждаваше на прекрасния допир.

- Шу...все още ли сме приятели?

- Винаги ще бъдем – прошепна той и я целуна.

- От къде можеш да знаеш това? Може да ни е последният момент заедно?

- Може...но това не означава, че няма да си останем приятели...

- Шу! – плесна го лекичко по бузата тя и се усмихна.

- Шу...всичко е едно нищо, защо да го мислим? Защо да вярваме в него?

- Защото аз вярвам...

- Недей...

- Искаш да ми кажеш, че нищо не се е случило преди малко?

- Случи се...

- Тогава...

- Да не му даваме име, а?

Тя се обърна по гръб и замълча. Наистина защо да дава име на нещо и да вярва в него. Беше планувала всичко със Зоран...че ще остарее с него, че се сподели с него до края...И сега той се бе превърнал в едно безсмислено страдание...

- Искаш да ги чуеш...

- Кое?

- Онези две думи...

- Онези ли?

- Ахам...

- Не си и мечтая за тях, шу...

- Обичам те...- промълви бавно той.

- Да хубаво звучат...- отвърна тя.

- Хубаво звучат...хубаво ги чуй : Обичам те...

- Чувам ги...

- Обичам те...

- Научих ги наизуст, спри да ги повтаряш...

- Кажи ги и ти тогава...

- ...

- Видя ли...не можеш...а ти се иска, толкова те е страх да се разделиш със спомена, че не можеш да говориш...Виж до къде те е докарало това „нищо”...

Грабна я в прегръдката си я зацелува бясно, без да я остави да се замисля...

събота, 23 януари 2010 г.

Нали, нали?


Погледни колко малко за нас е любовното диванче

Краката ти стърчат навън...

Нали, нали прекрасни сме обаче,

В този наш тревожен сън...


Виж сега, не искам много,

Нали, нали ще бъдеш скромен ти?

Нали, нали ако не ти е удобно

Ще ми кажеш честно с очи?


Танцуваш по-добре от мен, това е ясно,

И принц безспорен се явяваш

Нали, нали е тъй прекрасно,

че да водя ме оставяш ...


Боли ли те глава след тази нощ безсънна?

Нали, нали за други си готов?

Часовете няма да се върнат,

Обаче ти не се страхуваш от любов???

неделя, 10 януари 2010 г.

За къдриците на Малкия принц


Почти нищо не знам за къдриците на Малкия принц...Знам, че са палави и ти влизат в очите. Ето това е, което знам...Иска ти си да ги докосваш лекичко с пръсти, за да усетиш тяхната игривост. Той ги прибира бързо и не им позволява да се закачат...

Почти нищо не знам за ръцете на Малкия принц...Само че са нежни и грижовни. Иска ти се стоплиш между тях, но те бързо се отдръпват, защото малките принцове винаги имат задачи за решаване и нямат толкова време да стоплят.

Почти нищо не знам за устните на Малкия принц...Единственото сигурно, е че ми харесва да ги опитвам...Те имат вкус на спокойна, тиха вечер...Понякога не толкова спокойна и не толкова тиха.

Почти нищо не знам за Малкия принц. Знам, че не е от тук. Не знам за къде пътува и колко ще се задържи на моята планета. При мен не винаги е весело, не винаги е ясно. На моята планета всички са по-сериозни и се занимават с по-сериозни неща. Аз ги имитирам, за да не изглеждам странна...Малкият принц не знае, че някога и аз бях принцеса и си имах собствена планета. Отглеждах си цвете в буркан и като умря, реших да изоставя планетата си...

Почти нищо не знам за Малкия принц...Но това е без значение, важното е, че събужда всичко принцеско в мен....

неделя, 3 януари 2010 г.

Коледен сън


Една страхлива, коледна звезда,

През моите затворени очи

Проникна и за мъничко се спря

За да сбъдне тя на сън моите несбъднати мечти


Пътувах на гърба на птица чудновата

Преследвах слънчев лъч във храсталака

В езера се гмурках и преплувах тъмните реки

По твоите стъпки ходих, по твоите следи...


И къщата ни беше на върха на планина

Кристален водопад се спускаше красиво

Дъгата сутрин ни спираше дъха

И шарени отблясъци поздравяваха игриво...


Минути, секунди, часове незнайни

Редяха се безспир, сърце

И всички те омайни бяха

В твоите единствени ръце....


Събудих се онази сутрин уморена

Изчезнала бе тази коледна звезда

А по мен умряла беше, прелъстена

Нашата несбъдната мечта...

петък, 1 януари 2010 г.

Още една прекрасна година


Те всички са прекрасни и заслужават прекрасно изпращане и посрещане...Не бива да бъдем негативни към тях, казват, че хубавото предстои и съм склонна да вярвам.

Пожелавам си да направя няколко неща през тази следващата:

1. Да науча добре поне още един език (колкото по-труден толкова по-добре).

2. Да се науча да шофирам (спокойно все още се колебая).

3. Да казвам по-често „обичам те” на хората, които го заслужават.

4. Да се усмихвам повече от предната година (с риск да ме помислят за ненормална).

5. Да взимам правилните (не винаги най-лесните) решения.

6. Да бъда по-искрена, по-открита и по-смела.

7. Да вярвам всеки ден, че едно малко чудо ще ми се случи.

8. Да забравя за всички минали разочарования, разбити надежди и мечти.

9. Да си измислям всеки ден по една нова мечта (че да има 365 събрани мечти на края на годината и няколко от тях сбъднати)

10. Да посетя най-малко три прекрасни града – тук и извън България.

11. Да се запозная с 365 приятелчета (а може с три, шест или пет нови).

12. Да скоча с парашут (това не знам дали си го пожелавам сега или ми го пожелаха).

13. Да направя най-малко три неща, с които да изненадам самата себе си (изключвам брак, деца или постъпване в секта).

14. Да гледам поне един морски изгрев с човек, който ме вдъхновява.

15. Да не гледам повече морски изгреви с хора, които не са вдъхновени от идеята.

16. Да бъда колкото се може по-романтична, напук на всички материални неща около мен(ще се вълнувам колкото си искам).

17. Да правя секс само когато съм влюбена.

18. Да се науча да танцувам български хора (и не само български).

19. Да вярвам в себе си.

20. Да вярвам в другите.

21. Да не се страхувам да ми разбият сърцето (уверих се, че не е толкова страшно).

22. Да не се предавам, когато е трудно.

23. Да отида на футболен мач.

24. Да се науча да признавам грешките си.

25. Да се старая да не допускам много такива.

26. Да ходя редовно на театър.

27. Да почна да чета сериозна литература (и да гледам новините от време на време).

28. Да допиша всички недописани неща и да ги посветя на някого.

29. Да се науча да готвя задушени броколи (и да са вкусни).

30. Да добавя още 335 точки към списъка си...