Като малка ми беше трудно да си завържа връзките на маратонките. Все бяха едни дълги и не ставаха на панделка- грозно заплетени и никаква естетика.
Когато станах на 16 години се качих на токчета , оставих маратонките и си намерих приятел , с когото се завързахме за четири години. Пак никаква естетика. Само детински глупости, безсънни нощи, горещи мигове, кълбо от емоции , което със всеки изминат ден се заплиташе повече и повече...
Не, не отричам , че съм била щастлива. Напротив. Първата любов с нейното неблагоразумие, страст и пренаситване , е прекрасно събитие. Помня тази тръпка , която преминава всеки миг по тялото ти като се сетиш за него. Помня , че я имало.
Не е лоша, но не е вечна.
Дългите връзки са прекрасни. Учат те на много неща. Например на това , че разнообразието винаги е добър подход. Не можете да живеете с един човек и да го задържите до себе си ако му предлагате всяка вечер едно и също. Например – бързо хапване и програма в леглото. Дългите връзки те учат на това да уважаваш чуждото пространство, да се бориш с егоизма си , да прощаваш , да правиш компромиси , да споделяш чуждата болка , да градиш общи планове за пет , шест или седем деца ( знам , че бяха по-малко). Да...много познания в различни сфери. И ако наистина сте един за друг , това „ завързване” всъщност се превежда като „ съюз” . В завързването винаги има малко доза насилие. Като изключим садо-мазохистичните наклонности в секса, насилието е израз само на едно- желание единият да доминира над другия. Както и друг път сме го казвали( хиляди пъти) – любовта не е битка , нито робство. Силите са изравнени...
Кратките емоции не са толкова „образоващи” , но те също ни учат на нещо.
Например, че това , което се е получило една вечер , не е задължително да се повтори отново. Да споделиш себе си с някого за кратко не означава непременно да си с него само веднъж. Кратката емоция е онази , която избледнява бързо и е заменана с крещящата нужда от промяна. И както често се получава , след една подобна емоция , се появяват усещания като чувство на вина , несигурност и най-баналното- разочарование
„Ама аз защо го направих?”
Ами защо? Къде вилня дракончето ти снощи? Забрави да го заключиш май.
Всъщност нещата следват естествен ход- приливи и отливи, закономерности , на които се подчиняваме несъзнателно. Важното в случая е може би само едно- Че дългата връзка може да е низ от кратички емоции, които да събуждат в теб желание за живот и да те ощастливяват...
Перфектната панделка...
24 коментара:
Дългите емоции не могат да бъдат такива ако са споделени, споделянето скъсява живота им, а не споделените такива те карат да пиеш сам понякога. Обаче, кратките връзки остават голяма плътска наслада, откачени спомени, хубави снимки и ... махмурлук! Е?
Повечето хора са мазохисти, искат да имат дълги емоции наместо спонтанно пиянство, а се чудят защо не могат да са щастливи, е как да са?!
Вие ме икарахте мазохист, а? Може и да съм...Ама както е казала Милето - най-важно е дългата емоция или "съюз" да е низ от кратки наситени с очарование мигове, които наитина да правят живота едно красиво приключение:)))
мил, ще продължавам да се боря с тебе докато се научиш да пишеш перфектно :) :Р
всъщност това есенце страшно ми допадна , защото успя много плавно да го замотаеш от екзистенциалното към дълбоките философски проблеми , ей, така от замах
браво, мил :)
лошото е, че още толкова наивничко написано ...
ама споко де, ще стане от тебе един добър философ :)
иначе обувките са ти много прашни , изчисти ги мъничко , де :Р :)
Ох, няма да пиша повече:)))) А обувките трябваше да ги изчистя преди да ги снимам:П Ех , Плам , естествено че е наивно. Аз съм само на 22 , от къде тоя опит:))) Но много се радвам , че ти е харесало:)
Това "есе" всъщност е постигнало странен ефект, не съм го целяла. Всъщност дългите връзки са в основата на други ценности- брак и семейство , неща към които всеки един от нас се стреми подсъзнателно...неща , за които си заслужава да се бориш...нали така?
Бързо се отказваш.... наистина!
не съм съгласен много , мил :
1. за тези връзки , първо защото те изобщо не са ценност , нито предполагат някаква такава , а са просто една от характеристиките за социалната ни природа
2. за " ефекта, който си постигнала " - става въпрос по -скоро за факта ,че зад обикновените неща винаги предполагаш тяхната стойност и основание да ги има .
и не ми се сърди , мил , моля те, знам че си много мъничка и глупавичка :Р :)
но всъщност вече знаеш за какво всъщнност да живееш
а пък обувките по-добре да са прашни :)
това им е част от чара :Р
sdplamen, когато напишеш такова нещо (точка 1) трябва да продължиш, хвърли всичко в категория "социална придобивка", липсва един абзац.....
hopeless, между социалните факти и чувствата на човек , трудно може да има съгласие, така че не се сещам какво точно липсва, но ти ако искаш можеш да го допълниш :)
Ама вие познавате ли се?::) Hopeless не се отказвам толкова лесно:)това беше просто възклицание. А твоята история каква е?
Рали, и аз си те обичам много:)
Плам, Плам...Във вторник съм на работа и ще видиш колко глупавичка съм:))))))))))))) Базикам се. Приемам критиката и ти благодаря за нея.
:)
sdplamen, когато превръщаш в социална придобивка нещо, което е общоприето за ценност и то по доста безпардонен начин, с нетърпящ възражение тон, трябва да напишеш и онзи абзац, в който казваш що е то ценност и има ли тя почва у нас, и то с пример.... този абзац пропусна!
Господи колко мразя дълги изречения!
Милена, остави я моята история, нека е инкогнито ;)
Добре, да остане инкогнито:)
Благодаря :)
Всички ние доста често сме инкогнито и не само в интернет пространството:)А какво е едно име? С него или без ти ще бъдеш абсолютно същият...
мдааа , мисля че не бях разбран много правилно
съжалявам , мил :) и изобщо не си глупавичка , не в оня, гадния смисъл :) (поне не повече от мене де)
съжалявам hopeless , но повечето неща трудно могат да носят своята достоверност само от нечия емоционалност , докато аз имах предвид обективното им състояние
но както и да е , да затворим тази тема :)
"трудно могат да носят своята достоверност само от нечия емоционалност"... как ли пък не,
никога не е късно да се издъниш, колкото и да си добър, ти си пример за това. Няма да споря с теб, не мога, наистина, но само се опитай да помислиш, колко от настоящите СОЦИАЛНИ придобивки
щяха да са факт, ако откакто свят светува те не се спояваха
емоционално?! И без да е пресилено, самото понятие СОЦИАЛНО е емоционален феномен! За това и не сме животински вид! Вземи за пример брака и губиш ..... добре де, не губиш, биеш с опит, но това не те прави повече прав... мразя дълги изречения!
Милена, пет пъти е невярно, че името е нищо! Ето мен например (колко егоцентрично), права си,
същият съм, но ти знаеш ли? Защото утре, когато си поговорим, ти и този реалният, без маската и майсторски прикрит махмурлук нама да видиш и прашинка от всичко изписано тук, нито една асоциация! Повярвай, майстор съм! ...истината е, че маската е страх да застанеш с името си пред някой..... а когато я сложиш му казваш всичко,
което дори на сън не си дръзвал, гадничко, нали? Мразя дълги изречения! Сещай се....
Доста гадничко наистина:) но не чак толкова, защото ти си този, който я слага...И колкото и да си добър, рано или късно някой по-маскиран от теб ще те демаскира..Това е смисълът на маската всъщност...а не че те е страх...Вече си го надживял този страх, тъй като говориш за него пред нас, съвсем непознатите:)))
Милена, десет пъти не!
Кои са непознатите и кой ще ме демаскира?
Явно се познаваме и мисля че по тази тема писахме достатъчно, с радост бих коментирала някоя нова, започната от теб, в твоя блог:)
:) Mislq, 4e si napulno prava za dulgite vruzki i kratkite vzaimootno6eniq. Vsu6nost mislq, 4e nai-6tastliv e tozi, koito e imal edna edinstvena lubov v celiq si jivot, koqto da go e zaslujavala.
Cunki, Mile!
(P.S. Blagodarq ot imeto na anonimnite)
:)
За едната връзка...да ,ако ти се случи и е истинска..прекрасно е да си го/я открил..това осмисля живота ни или поне на повечето..И на теб целувки:) анонимен/анонимна
Публикуване на коментар