Мила и Зоран

Забранено за деца под 18 години

Глава четвърта

- Искаш ли да отидем някъде на екскурзия другата седмица? – запита го Мила докато се опитваше да успокои учестеното си дишане. Бяха правили любов. Той не й даде възможност да се противи и въпреки умората след работа тя му се отдаде. Зоран мълчеше в тъмното. Беше й някак далечен. Може би заспиваше. След секс той просто заспиваше.

- Организирай го...- А, невероятно! Той не спи и даже я слуша. Тя се надвеси над него и го целуна по челото. Той бе все така далечен.

- Защо аз да го организирам – засмя се тя – не мислиш ли, че е редно и ти да направиш нещо?

- Ето, правя го. Съгласявам се с теб. Но след като искаш да отидем някъде, трябва да го организираш ти.

Мила престана да се смее. Той не бе просто далечен, а даже се и заяждаше с нея.

- Нима ти не искаш?

- Искам това, което и ти. Удовлетворявам желанието ти, както ти преди малко.

Мила натисна ключа за осветлението, облече бялата си тениска и се вторачи в него. Той продължаваше безучастно да гледа в тавана.

- За какво говориш, по дяволите?

- За това, което се случи преди малко. – отвърна той и този път я погледна ядосано.

- Какво се случи толкова?

- Имах чувството, че те изнасилвам. Имам това чувство всеки път, когато те пожелая.

Тя поруменя и стисна устни. Не знаеше какво да отговори. Това бе толкова ужасно, изречено от него. Мила го обожаваше, да го вижда, да го усеща, да го целува, какви бяха тези жестоки, несправедливи упреци. Тя обича да бъде с него по този начин. Разбира се...когато не е изморена. Какво да направи...работата беше толкова съсипваща, транспортът невъзможен, задръстванията кошмарни, времето мрачно...Къде да намери сили за този вид физическа дейност?

- Зоран, познаваме се от пет години и това е най–абсурдното нещо, което съм чувала. Обиждаш ме. Изкарваш ме анти-сексуална, а не е така...

- „ Моля те, свършвай вече” звучи доста възбуждащо – процеди през зъби той. Тя отвори уста да каже нещо, но бе толкова възмутена, че думите просто заседнаха в гърлото й.

- А може би „Еее...и днес ли? „ – продължи той саркастично. Надигна се малко в леглото и скръсти ръце пред голите си гърди.

- Явно си имал тежък ден и е време да заспиваш. – каза тя раздразнено и затършува измежду чаршафите боксерките си.

- Защо бързаш да се обличаш? Може да те искам още.

Тя го стрелна с очи и се облече без да отговори. Той се засмя тихичко и потърка чело.

- Стига ми за днес, нали? Можем да издържим пак цял месец без секс. Спомняш ли си кога бе последният път...Онази пиянска нощ след събирането в Камен. Тогава много ме искаше. Цяла нощ ме предизвикаше с малките си женски номера. Никога няма да забравя онзи хищен поглед, докато се разделяше с хората и нетърпението да се приберем.

Тя му беше обърнала гръб с намерение да не отвръща на лошото му настроение. В крайна сметка, той си създаваше негативи. Не може да се дразни за такива малки неща с нея.

- Признай си, че публиката те възбужда. – Зоран беше прекалил със заключенията. Тя се обърна към него и изрече бавно.

- Не ме предизвиквай, ще се скараме.

- Не ме плашиш особено. Не е нещо, което ще се случи за първи път. Но пък можеш да си признаеш очевидната истина. Публиката те възбужда. Възбужда те идеята, че другите ще станат част от интимния ти свят. Палатките, чуждите бани, чуждите места ти помагат да фантазираш и събуждат либидото ти. Ти не правиш любов с мъжа си, за да изпита удоволствие. Не правиш любов, за да изпиташ удоволствие. Правиш го да трупаш активи. За самото правене. От дълг към мен. И за да има какво да споделяш с публиката.

- Първо не си ми мъж – изнерви се тя – Второ, всичко това е твърде погрешно. През всичките тези години не си ми споделял подобно мнение. С теб се случва нещо.

- Да...и съм грешил като съм ти спестявал това. Мисля, че трябва да се погледнеш отстрани и да видиш колко си егоцентрична, самовлюбена и егоистична!

Мила скочи от леглото и отиде до прозореца. На перваза стоеше кутията с цигари. Извади една и запуши с обидено изражение.

- Отново и отново театър – захили се Зоран като спокойно се облегна на възглавницата. Наблюдаваше я. Тя бе извън кожата си от яд. И при все това, не знаеше как да отвърне. Знаеше, че не е прав.

- Твърде много се страхуваш от всичко.- прошепна той.- И от това да ми омръзнеш. Правиш се на недостъпна, за да поддържаш някакво напрежение. Играеш си ролята на независима палавница, на която трябва да се подчиняват. Тя да води. Тя да иска. Не ти ли омръзна тоя цирк? И съм ти мъж. Приеми го. Не си на седемнадесет вече. Това е нашият дом. Нашето легло.Ти си моя.

Тя продължаваше да пуши мълчаливо. Защо е толкова ядосан? Какво иска от нея?

- Какво искаш от мен? – запита го тя след миг, обръщайки към него посърналото си лице.

Той отметна завивката и се изправи. Беше гол. Приближи се към нея и се опита да я прегърне. Тя се дръпна. Тогава Зоран запали цигара и запуши мълчаливо.

- Искам да те усещам както преди, когато беше влюбена в мен. – прошепна той след малко – Искам да не се чувствам изнасилвач всеки път, когато съм в теб.

- Може би трябва да го правим по-често пред публика, а? – Искрички на ярост играеха в тъмните й очи. Зоран разбра. Тя не искаше примирие. Не смяташе, че е виновна за нещо. Чувстваше се наранена и обидена. Чувставаше как губи контрол над себе си и заемаше отбранителна позиция, както всеки път между впрочем. Това бе нейният начин да решава проблемите, тоест да не ги решава. Не искаше да се признае за егоцентрична, самовлюбена и егоистична.

- Колко си уязвима. – заключи той и отиде да си легне. Тя не го последва. Остана да се взира в тъмното навън. Опита се да се успокои. И не можеше. Зоран заспа бързо, а тя продъжваше да пуши. Гърлото я болеше. Беше й студено. Беше й самотно. За първи път, откакто бяха заедно тя изпита към него нещо като непоносимост. И за първи път се замисли за раздяла...