Дневниците на Нарния

„А аз защо не го виждам?”

„Защото не го търсиш?”

Дали го има онзи нереалния свят на мистични същества, малки косматковци, минотаври и кентаври , бойни мишки и мечки , които могат да говорят, същества – силни и тайнствени, странни и диви...Едва ли. И все пак, нашето въображение ги възпроизвежда и до днес. С аудиовизуалните възможности, които предоставя епохата на технологиите, да станем част от този свят , е почти като детска игра...Поне за два часа , докато догледате „Дневниците на Нарния” или някой друг подобен филм , пълен с вълшебства...

И все пак на какво ни учат те?

Едва ли сме толкова наивни да вярваме, че един компютърен лъв и танцуващи дървета могат и нас да спасят от вражеска обсада някой ден...Не сме все същите деца, каквито бяхме преди. За жалост. Пораснахме. Нямаме на врата си закачено шишенце с животоспасяваща отвара, с което да помагаме на изпадналите в беда. Днес лек срещу всякакъв вид болка, някои намират в пиенето, но не на отвари. Алкохолът често ни спасява ( на ужким, обаче) от мисълта , че сме били победени....

Да, несъмнено, да следваме примера на принц Каспин и на Великите крале и кралици, едва ли ще ни е полезно. Големи чудеса се случват рядко и не на всеки.

Но приказните герои и героини все пак имат някаква мисия в реалния ни живот. Даже , ако се замислим ( което ни се отдава ), трябва да си признаем , че имаме нужда от тях. Имаме нужда ...

Имаме нужда да правим разлика между насилие и героизъм. Имаме нужда да знаем ,че има Добри и Лоши, че не живеем в свят , в който единствената кауза е завоеванието. Сякаш сме забравили за какво се воюва, имайки в предвид как навсякъде по Земята, бойните полета не спират да се множат- заради хрумване , заради пари ,поради жестокост или фанатизъм. Искаме да си припомним какво е саможертва , вместо да се изчислява статистически, броя на жертвите...много са, а повечето от тях нямат нито годините, нито убеждението , че са войни.

Искаме да правим разлика между войн и убиец...

Имаме нужда за час-два да избягаме от реалността, която ни налага често да играем роли и да слагаме маски, за да оцелеем в нашата борба. Там , съвсем близо до онзи свят , можем дори да си помечтаем , предпазвайки се от риска да ни обвинят в детинство. Всички гледат , нали?

Да...

Едва ли след като изгледате филма ще се почука на вратата ви и усмихнато лъвче ( ако лъвът изобщо може да се усмихва) ще се хвърли на врата ви с думите „Дойдох да ти помогна” ...може да почука друг- например добър приятел или съсед, на който му е свършила захарта и е дошъл да поиска малко. А може и никой да не почука...

Въпросът не е в това дали чудесата се случват...а дали ние се случваме на тях.

И ако никой не почука на вратата ти, то е защото някой друг очаква да почукаш на неговата...

снимка: Красимира Динева