Искам

Искаш от мен да ти кажа какво искам.
Няма проблеми, обичам да говоря.
Искам да мога да ти кажа това, което чувствам
Искам да чувствам това, което ти казвам
Искам да не угасва пламъкът в очите ми, защото те няма
Искам да забравя думите „обстоятелства”, „разстояние” и „липса”
Искам да ми липсваш само понякога, а не всеки ден
Искам да мога да ти се разсърдя за нещо
Искам да запратя една пантофка по теб
Искам да правя луд секс на пияна глава
Искам да го правя с теб, ако е възможно
Искам да имам дете
Искам детето ми да има баща
Искам да знам, че като се прибера вечерта ще те намеря у дома
Искам да ми се сърдиш понякога
Искам да се сдобряваме като всяка нормална двойка
Искам да ме обичаш
Искам да ме ревнуваш
Искам да се грижиш за мен
Искам да ме попиташ дали искам сладолед
Искам да ми готвиш през вечер
Искам да ти готвя през вечер
Искам да отидем на театър
Искам да отидем на кино и да се целуваме през цялата прожекция
Искам да пътуваме всяка седмица из България
Искам да летим заедно със самолет
Искам да празнувам Новите години с теб
Искам да празнувам рождените си дни с теб
Искам да познаваш тъгата ми
Искам да познаваш умората ми
Искам да ти казвам всяка нощ „лека нощ”
Искам да мога да ти се обаждам, когато си поискам
Искам да те познавам малко повече
Искам да не се съгласявам всеки път с теб
Искам да мислиш за „нас”, а не само за мен
Искам да спреш да ми обещаваш
Искам да няма нужда да ми обещаваш, каквото и да е било.

Най-накрая...Искам да знам какво всъщност искаш?

Усилие

Всичко е едно безумно усилие. Събираме силички да се събудим сутрин, да се раздадем на деня подобаващо, събираме сили да му се усмихнем и да му благодарим дори, когато е към края си. Събираме сили да заспим. И да сънуваме. Да обичаме...

Трябва ни воля за смелите сънища. Трябва ни воля да ги досънуваме. Да ги сбъднем някой ден. Всяко усилие ни уморява, състарява. Може би за добро. Може би сме щастливци, че сме уморени, че ни боли всичко, че съдбата не е пропуснала и днес да ни предизвика. Може би.

Може би аз съм късметлийка, че се насилвам да те обичам дори, когато те няма до мен. Може би наистина съм жива, когато някой ми липсва, когато тъгувам по него. Надявам се, че не греша.

Макар че често се насилвам просто да греша. Твърде е скучно да постъпвам винаги правилно. Докато греша, знам че се уча. Уча се на това да събирам сили да поправя стореното. Да се намеря отново. Да се самоконролирам. Толкова е интересно да се греши. Не мислиш ли?

Любов, позволявам ти да грешиш и ти. Да събираш сили за онова, което те осмисля, да се усмихваш на усилието да бъдеш, това което си поискаш. Да се радваш на умората, когато си успял.

Твоята малка принцеса от далечното царство ти пожелава едно ненасилено „лека нощ” и ще те очаква в съня си.
Не закъснявай, любов.