Мила и Зоран

Съботна новина

Глава Трета

Мила обичаше да се среща с хора , които не бе виждала скоро и които обичаше. Въпреки различния начин на живот , който водеха приятелите й , не бяха загубили връзка. Два пъти в месеца Мила се срещаше с Лили. А да прекараш няколко часа с Лили си е приключение. С нея можеш да се изгубиш в собствения си град, да си забравиш чантата в кафенето , или да те ограбят в автобуса , да се спънеш или да се прибереш в два през нощта. Лили беше непредсказуема. Животът й на „пара” , както сама казваше тя , я бе направил толкова усмихната и толкова слънчева , че хората й завиждаха. Мислеха , че е богата , защото харчеше много. Мислеха , че няма проблеми , защото никога не се чумереше , не обвиняваше времето , епохата и правителството за икономическата криза. За нейното щастие работеше още един човек- Калин. С него се познаваха от малки , а живееха заедно от седем години. Калин и Лили никога не знаеха какво да правят със свободното си време и си изкарваха по-добре от онези , които бяха организирали събитието пет месеца преди това. Те двамата изглеждаха винаги влюбени. Целуваха се по средата на някой много сериозен разговор и после избухваха в смях , виждайки намусените лица на събеседниците си. Мила обожаваше да ги вижда заедно. Тогава се обнадеждаваше и отново започваше да вярва във вечната любов. Ставаше й по-леко, чувстваше се щастлива.

Улиците лъщяха под слънчевите лъчи. Малки цветни локвички се изпречваха на пътя на Мила и тя подскачаше весело. Събота. Тя се наслаждаваше мислено да го повтаря. Съботата беше денят - оазис. Мираж , че си свободен , глътка въздух и нищо правене. Зоран беше заминал на семинар в Париж. Работеше във френска компания и два пъти в годината го изпращаха там на някакви важни съвещания. Тя не му завиждаше. Единственият път, когато имаше възможността да разгледа френската столица , остана ужасно разочарована. Беше лято - знойно и прашно. Вълна от туристи с фотоапарати. Шум. Блъсканица. И големи опашки под Айфеловата кула. Почувства се спокойна, когато влязоха в Сакре Къор. Мина самичка покрай изповедалните , застоя се пред огромните свещници и очите й се насълзиха. Не от вярата в Бог , а от идеята за тази вяра , която се бе превърнала в туристическа забележителност...

Зоран не й липсваше сега. Мисълта й за деня - оазис не й позволяваше да се чувства самотна. Имаха среща в парка. Лили беше предложила да играят федербал , после да пият бира , след това да четат книги. Тя бе много идейна , но Мила знаеше до къде ще стигнат в осъществяването на идеите – до сядането на първата пейка , дълги разговори и смях .

Едно сетерче се затича към нея и тя си поигра с него пет минути. То олигави новата й червена пола. Остави пенеста диря и по новите й червени обувки с токчета. Нищо. В събота това събитие изглеждаше толкова сладко.

Лили я изненада в гръб. Мила се бе навела да чисти дясната си обувка с мокра кърпичка. Лили щеше да я събори от радост. Почна да я прегръща бурно и Мила щеше да се задуши.

- Лили..оо..няма ли да пораснеш някога ? – засмя се тя и разроши златните коси на приятелката си. Лили се поуспокои и двете завървяха нагоре по пътеката. Говореха една през друга. Ситни капчици падаха от мокрите дърветата по засмените им лица. Лили беше във вихъра си. Зелените й очи грееха от щастие. Бе напълняла съвсем малко , но така лицето й бе станало по – красиво , по – детско. Носеше зелен сукман и бяла блузка и приличаше на джудженце с нейните метър и петдесет сантиметра височина.

- Зоран? – запита тя с лукава усмивчица – Как е съвместният живот? Откакто живеете заедно все по – рядко те виждам. Частни партита на свещи?

- Той е във Франция...по работа – Мила не искаше са си говорят за него – Как си ти?

- Щастлива...- Лили присви замечтано очи. Замисли се за миг , после се обърна внезапно към Мила , прегърна я силно и прошепна:

- Ще се омъжвам другия месец...

Мила се сепна. Ще се омъжва? Лили и Калин ще сключват брак. Те не вярваха в този вид свързване. Живееха ден за ден и не смятаха , че трябва да сключват договор за вярност , любов и разбирателство. Не им беше нужна гаранция. Вярваха , че бракът само усложнява връзката. Прави я да изглежда по – рационална , превръща те в роб на условности и норми. А за тях най- важното бе да се чувстват свободни. Мила не знаеше какво да каже. Тази новина бе така неочаквана , че тя се обърка.

- А защо толкова скоро? – смутолеви накрая. Лили се засмя и я хвана за ръка. Продължиха да вървят.

- Скоро е наистина , но Борис е виновен за това.

- Борис? – Мила се обърка още повече . Кой е този Борис?

Лили я погледна многозначително. След това сложи ръката й на коремчето си и Мила разбра. Бебе. Бузите й станаха червени. Очите й се навлажниха. Oтдръпна се настрана и загледа Лили. Как не беше забелязала? Симпатичното й коремче изпъкваше през плата. Беше се разхубавила , грееше.

- Никога не съм и предполагала , че мислите за деца – промълви тя и гушна Лили нежно. Двете се умълчаха , всяка вглъбена в себе си.

- То просто се случи – усмихна се Лили - Вече съм на двадесет и пет. Време ми е...А и всички мислят за деца. За всеки случай Калин е много щастлив. Не ме изпуска от очи. Толкова е грижовен. Изживяваме второ влюбване , но е още по-красиво...

- Но вие никога не сте спирали да бъдете влюбени. Живеете , за да сте влюбени...

- Ха! – засмя се Лили и отметна златната си грива назад. – Така ли изглеждаме ? Мил , Калин е добър човек. Но прави грешки. Като всяка двойка имаме проблеми и това че не ги показваме , не означава , че липсват. Имало е кризи. Справяли сме се . И не сме. Стигали сме до раздяла и сме се събирали отново...

Мила не можеше да повярва на това , което чува. Калин и Лили никога не се бяха скарвали или поне никой не ги бе виждал. Разбираха се чудесно. Не се ревнуваха на партита, въпреки че и двамата умееха да пленяват с чар , да флиртуват и да раздават безплатни комплименти. Тя бе ги имала за кумири на любовта. За нея тяхната връзка бе повече от перфектна.

- Станал е по-отговорен към мен – продължи Лили – Морално отговорен и не би си позволил да направи нещо , което да ме нарани. За първи път от както сме заедно се чувствам наистина спокойна и сигурна в любовта му. И в моята.

Мила се объркваше все повече и повече. Нима преди не му е вярвала? Лили разбра нейното смущение и започна да се смее звънко. Прегърна я през раменете и се провикна:

- О , Богове ! Калин и Лили ще се женят! Побъркана работа!

- О , Лили...стига де , просто не го очаквах . Накара ме да се засмисля ..

Лили разпери ръце и се усмихна широко.

- За това са приятелите!

- Благодаря – иронично подхвърли Мила и се поклони театрално.

Целият ден прекараха в разговори за предстоящото събитие. Детето остана на заден план и отстъпи място на сватбените въпроси. Къде , кога , колко. Лили и Калин бяха решили да се омъжат в Търново. Бяха поканили не повече от петдесет човека. Хубава вечеря в местен ресторант. Музика и приятели. Нищо специално. Лили категорично бе отказала да бъде в булчинска рокля. Но щяха да се венчаят и църковно , което най-много я вълнуваше. След сватбата заминаваха на пътешествие до Охрид. Само няколко дена. Нищо специално.

Докато се прибираше към вкъщи , Мила си повтаряше мислено „ нищо специално” без да иска. И как не е специално? Самата идея за семейство беше специална. „ Морално отговорен” – помисли си Мила. Колко морално отговорен беше Зоран сега? Дали само тя бе достатъчна да държи будна съвестта му. Той някога изневерявал ли е ? Бузите й бяха червени. Чувстваше се нервна.

Той й се обади по – късно. И тя се успокои като чу гласа му. Зоран нямаше да я остави. Той не искаше деца все още. А като поиска и тя ще е готова да му роди. Но не сега. Рано е. Да , всичко ще се нареди. Има време за тези неща.

- Обичам те – прошепна тя в телефонната слушалка , а от другата страна последва смях

- Винаги като ме няма ме заобикваш. Като се прибера другата седмица пак ще бучиш за нещо...И аз те обичам. Пази се и умната.

Разговорът беше прекъснал. Кредитът беше свършил. Мила легна в леглото си и затвори очи. Засънува бебета.