Глава първа
Мила не беше затворила очи цяла нощ. Леглото бе студено. Ноемврийският дъжд усилваше чувството й за самотност. Зоран си бе заминал. Завинаги. Самата мисъл , че няма да го види до себе си ако се обърне й забраняваше да се движи. Сълзите й бяха овлажнили възглавницата и мокреха разпилените й коси...
Всичко бе приключило. Завинаги. Няма го. Няма нищо.
Тя се изправи бавно и мъчително. Беше осем без десет. Ден. Първият ден без него. Как ще издържи? Ще се обади на работа да каже, че е болна и няма да излиза. Къде да отиде? С кого да поговори? Кой би я спасил от усещането , че е изгубила всичко..
Разхождаше се от кухнята до спалнята с бавни, болезнени движения. Беше взел всичките си неща. Дрехите, козметиката, баскетболната топка..” Да беше оставил поне един свой чорап” помисли си тя. После се засмя истерично и тупна на земята пред дървената масичка. Стискаше в ръце единственото, което бе успяла да скрие от него- четката му за зъби. Зоран я бе търсил навсякъде, зачервен и трескав, със замъглен поглед и стиснати зъби. Накрая просто се бе отказал. „ Ще си купя друга” беше изсумтял и бе затръшнал вратата зад себе си.
Сега тази четка за зъби беше се превърнала за Мила в скъп спомен. Тя я постави на масата , взе пепелника , измъкна цигара от кутията си и запали, загледана в глупавия предмет. Димът проникна в съзнанието й , отпусна тялото й...Защо се стигна до там? Мила и Зоран не трябваше да се разделят. Те винаги са вървели заедно. Имаха толкова много мечти и толкова много се обичаха...
Тя не го разбираше. Не разбираше желанието му да пътува , да избяга от техния подреден начин на живот, за да търси себе си. Нима чрез нея не се бе намерил? И какви бяха тези амбиции и стремежи? ...Какво по-ценно щеше да открие? Не бе ли имал всичко с нея? Очевидно не. И тя погледна омразно четката му за зъби сякаш тя бе самият Зоран- причината за цялото това сполетяло я злочестие. Една обикновена пластмасова четка с оредели косъмчета...Каква ирония. И може ли този предмет да отговори на многото въпроси , които те вълнуват? Не може.
Мила запали трета цигара...Може би ако прекара така няколко дена, вторачена в четката му за зъби , тя наистина ще заживее. Окъпана в омраза и сълзи, ще се събуди от замръзналото си състояние и ще заговори...
И ще сподели. Ще защитава правото му да пътува, така както самият той не бе го сторил. Ще обясни колко и кога свършва любовта, има ли я изобщо...Би говорила толкова много...
Фасовете в пепелника натоварваха и изцапваха стъкленото му тяло. Мила отпуснала глава на масичката, съзерцаваше падналата пепел около четката и си мислеше...”опожарена, това съм аз” ...
Мощна вибрация я извади от вцепенението. „ Зоран!”- тя грабна мобилния си телефон и отговори.
- Маме, разбрах , че сте се разделили. Сестра ти ми каза..- Гласът на майка й отприщи нещо дълбоко и горещо, което се разля от нея ...
8 коментара:
а каква марка е била четката:))да знам имало ли е защо да се ядосва човека като не я е намерил:P...а снимката е на Рахат тепе нали:)))хубав Пловдив, а:)))имам специално мнение за това, което пишеш напоследък ама ще го споделя лично:)
Четката..хм:) пропуснала съм да спомена май:) Снимката е точно от там;) искам да ми споделиш твоето мнение, миличка:))Коледа идва:) Ще се видим:) Иначе...да:)
ами идва и 8ми Декември:))аз ще съм на Пряпорец на една вила...преди това обаче ще съм си в Зарата от четвъртък май...дали няма да сте някъде там:)))искам да ви видя(гуш)
ммм..няма начин , милоооо:( на работа съм в понеделник...Пряпорец , значи:)интересно;)
охо, мил, доста поетично начало за един голям разказ :)
и както винаги момичето си проявява и решава да си открадне нещо за себе си :) :Р
предполагам в това има нещо биографично твое (Мил = Мила)?!! :)
иначе има доста простота в първата глава, и без никакво натрупване, постоянно звучи едно единствено чувство - изоставеност :(
биографично :) не точно:–) но ми харесват имената , които избрах:) на теб харесват ли ти? Само да уточня, че Зоран е сръбско име:) на мен ми допаднаха първите четири букви:–)
и на мен първите 4-ри ама не мислиш ли че с 5тата буква става малко гадно името :)
ако искаш понататък може да подхвърлиш че всъщност се казва гълъбин :)
шегувам се разбира се все пак ти си избираш как да се казват :)
нали мога да се надявам да ми покажеш целия роман наведнъж написан :)
btw в сряда съм на изпит стискай ми палци моля те :(
ще стискаммм , разбира се!! ти ще се справиш!! всичко си знаеш! просто си повярвай и ще стане лесничко:)
Публикуване на коментар