Какво усещате , когато си забравите мобилния телефон вкъщи ? А когато сте свикнали непрекъснато да имате достъп до Интернет и изведнъж нещо се случва и ви го прекъсват...как преживявате шест етажа пеша , когато асансьорът е в ремонт? Можете ли два дни без телевизор или „плеър”?
Сигурно не е толкова трудно...с всичко и без всичко може да се свикне. Четох на скоро , че новите технологии изобщо не ни затваряли във виртуален свят. Даже напротив , комуникациите са станали повече от улеснени- достатъчно е да напишеш едно ”хайде в 6:00 на Попа ” на аватара на твоя личен „скайп” и срещата е уредена. Среща на т.нар „ абонати” , които ще „посърфират” още малко в мрежата, за да прочетат някоя интересна история , която ще разказват на „партито” по-късно. Комуникациите са толкова улеснени , че с 300 безплатни минути към трима приятели , можеш да надуваш главите на пътуващите в автобуса с голямата дилема ” да го оставя или не тази събота на рождения ден на сестра му? „ Добре , че са само трима приятели , че горкият потърпевш вече ще е научил какво му се готви, докато момичето се чуди как да постъпи...
Може би не сме толкова „виртуално” оковани. Просто сме зависими. Или самотни.
Час разговори по мобилния , час „ чатене” , час „сърфиране” , два часа филм и още няколко часа променяне на позата пред компютъра и край...денят свършва. Изморени сме може би мъничко от облъчването и от напрягането да измислим нещо интересно за пред „ абонатите” . Лягаме към два през нощта с чувството , че все пак сме спечелили виртуалната публика.
Това е и ежедневието на работещия човек . В офиса важничи с лаптоп и сериозно вперил поглед в монитора. Мобилният му звъни непрекъснато , а outlook- а му вече прелива от писма. Стъклата на очилата му се запотяват от вътрешната трескавост. Времето е пари , времето е непрекъсната надпревара с конкуренцията! Трябва да се обади , да пусне факс , да си резервира билет за самолет , да плати тази или онази фактура...Вечер се „паркира” пред компютъра да рекапитулира станалото през деня, да допише писмата, да организира задачите и времето за другия ден. В неговия свят всичко е комуникация на зависимостите. И начин да се почувства значим. Ляга си в два през нощта с чувството , че е оставил нещо недовършено...
Май от време на време е повече от препоръчително да направим едно „ turn off” на най-добрия приятел на човека, да натиснем продължително червената слушалка на телефончето, да счупим звънеца на входната врата , като предварително я уплътним, за да не влиза шум отвън и да изключим телевизора...Колко тихо? Колко самотно? Нима?
Но сега може да се огледаш в огледалото или в тъмното стъкло на монитора. Да, да, точно ти. Спри за малко. Видя ли се добре? Имаш нужда от разходка. Имаш нужда от една хубава книга, от малко истински смях , а не от емотикони, имаш нужда от това да чуеш гласа си , а не друг в отсрещната линия. Викай , разплачи се , хили се истерично( защо ли ти казах). Раздвижи тези крайници.. но не горните и не посягай към клавиатурата. Потанцувай...освободи се от зависимостите, поне за ден...
8 коментара:
Vinagi kogato cheta tozi blog osobenno neshto novo v nego chuvstvam onova chuvstvo v stomahcheto mi ... kogato mi e svito i potrepva ili hmm neznam kak da go kaja neshto vliubeno moje bi
haresva mi kak pishesh
i temata mi haresva ne moga da kaja, che sym napylnbo syglasen
no opredelno bih kazal, che sym zavisim hahhah tova maj ne e iznenada za nikogo maj - v momenta sym oshte po zavisim ot vsqkoga
i kogato si vizualiziram kartinkata na chistiq smqh i jivoq kontakt s nqkoi priqtel nqkoga, nqkyde ... navyn .... nqkoq vecher ...
prekrasno mi zvuchi
kogato bqh po mlad smqtah, che chovek ne trqbva da e zavisim ot nishto i che tova e losho ... misleh, che vyv vseki edin moment ot jivota si mojesh da se otkajesh ot vsqko edno neshto, che nqmash nujda ot nego ( govorim za materialni neshta predimno)
taka vseki pyt kogato nqkoi moi priqtel si haresvashe neshto moe az mu go podarqvah otnachalo mi beshe malko trudno no posle s vremeto sviknah i dori mi stana priqtno da vijdam, radostta, koqto nosi podarenoto (kolko shahcheta sym podaril, kato se zamislq )
ejj molq nikoi da ne si haresva Laptopa mi :))))
nqkak si sega kato se zamislq
zavisim sym samo ot edno neshto
.... ot onova natrapchico chuvstvo v stomahcheto mi ...i nego s udovolstvie go podarqvam .... loshoto e che veche nikoi ne go haresva ....
osven men !
хаха:) по-млад от преди? колко остарял си, дечко:) Всички сме зависими , аз не по-малко от всеки друг:П но е добре , че го осъзнаваме..
ponqko ga se chuvstvam kato mecho puh butam se po glavata i pravq nqkakuv prost izvod za neshto slojno koito v karajan smetka kolkoto i prost se okazva veren
pitash kolko sym star otgovoryt e ne che nqmam nikakvo ideq no veroqtno sym tolkova star kolkoto ti me vijdash :)
Dechko ! tova mi haresva, kato vyzrast - taka da beshe shtqh da imam dobro opravdanie za glupostite koito napravih i koito prodyljavam da vyrsha :P
i za da ima nqkakva vryska tozi komentar sys zavisimostite shte kaja samo che napsoledyk imam edna takva da slusham mnogo silno pesni na Enrique Iglesias (sigurno veche sysedite znqta vsichkite mu pesni)i tej kato e hubavo, kogato osyznavame ,che sme zavisimi ot neshto to az predlagam da si izbirame samo tezi zavisimoti, koito ne sa vredni za nas i koito ne ni ograbvat ili zatvarqt v nqkakv porochen kryg :)
mnogo mi se shte vsichki da si usilqt edna pesen i zaedno s men da se zaslushat - tova shte e kato pregrytka za men, balgodarq vi :)
Mile pozdravqvam te spetsiqlano ( blagodarq ti,ti si edna ot moite malki prchini da pisha otnovo :)
http://www.youtube.com/watch?v=yJY1giY2anI&NR=1
мерси за поздрава:) А ако си избирахме зависимостите , слънце, те нямаше да се наричат така...а може би интереси или хобита:П
Da moje bi malko mi se razmivat neshtata mejdu tezi ponqtiq ...
kogato zapochnah da igraq shah predi vreme tova behse hobi , interes no po edno vreme se prevyrna v takava zavisimost... zagyrbih absoliutno tseliq svat zaradi shaha , Kajsa do takava stepen me behse plenila, che ne misleh za pochti nishto drugo ... radvam se,che izlqzoh ot tova si systoqnie zashtoto v tozi jivot ima tolkova hubavi neshta, koito zaslujavat da bydat vidqni i pochuvstvani i kogato chovek zalita samo kum edno neshto i go pevryshta v svoe osnovno nachinanie, toj vliza v neshto kato tunel i ne vijda svetlinkite na zvezdite ...
zatova ottogava imam edno uprajnenie za koeto ne sym ti kazval ... vsqka vecher predi da se pribera u doma ( chesto, kogato se vryshtam ot rabota otdelqm malko vreme i poglejdam nagore kym nebeto - chesto ne vijdam zvezdite tam zashtoto v Sofiq ima prekaleno drugi falshivi svetlini :) no pochti vinagi vijdam lunata, koqto mnogo me radva. Predstavqm si, che gledam tsqlata planeta ot nejnata gledna tochka i vsichko zapochva da mi izglejda nqkak si neznachitelno :)
zavisimot hobi i interes neshtata nikoga ne sedqt edni i syshti vinagi se promenqt prerastvat...
Dano vseki nameri sili da pregyrne sebe si kogato zapochne da ne se haresva poradi dadena zavisimost :)
Mile, za poreden put se ubejdavam, 4e ne samo sme zavisimi, no i sqka6 sme se prevurnali v roboti, bez dumi, bez 4uvstva, bez misli...
Da, naistina e jalko, no ne e nevuzmojno da se ograni4im.
Az naprimer po4ti ne gledam TV, rqdko sedq za dulgo vreme na kompiutura i da ti kaja se 4uvstvam...naistina jiva.
Mnogo mi haresa temata!:)
Мил , ама как само успяваш да ни убедиш в началото , че човек е пълноценен с тези високи технологии , за да му покажеш накрая , че това е само поредното недоразумание на великия човешки гений :)
всъщност този текст много наподобява онези журналистически изрезки от ситкома "Сексът и градът" , където човек се усеща като преситен и опиянен от тъпата си цивилизация :)
още веднъж браво , Мил :)
Публикуване на коментар