Минало

Бял сън и светлина от диxания разспръсната
Ти до мен и топла длан докосвана с любов
Китка мигове в сърцето ми откъсната
Ти си болка , ти си зима , ти си пролет, ти си зов..

Стъпки в мрак и тихо гушване с нежност
Липсва тоя допир ,тая музика и смях
Липсват ми секундите безбрежност
Липсва ми момичето, което бях...

Но и днес макар и друга
Но и днес макар че няма те до мен
Но и днес макар на себе си аз чужда
Усмихвам се, че пак е ден...

Обичах те до смърт
Обичах те в пламъци и във вихрушка ледена,
Обичах те , когато беше мил и твърд,
Обичах те, обсебена.

А днес макар и невъзможно
Ти, огнена химера на Нервал
Спря сърцето мое да пробождаш
И дано, твоят огън друга е огрял...