Морето ще го вземе..

Събуждаш се до някого, както си се събуждал преди време до друг...
Заспиваш до някого , както си заспивал преди време до друг..
Изстинал спомен, като главоболие след работа, ще ти напомни ,може би , че го е имало и онова някога..Вземи си аналгин и се опитай да заспиш отново...
Онова някога няма да е същото дори и да ти се случи пак...
Ще се опита да те докосне и нарани, ще се опита да те разстърси и съкруши, ще се натрапи в съзнанието ти, ще те накара да се замислиш , да побленуваш..
И ти няма да му устоиш веднага..ще те помете като вълна, която разрушава пясъчния замък..
Само че онова „някога” не знае все още, че пясъчният замък отдавна се е отеглил в необятната морска шир...
И няма да те боли ,повярвай ми , само хронически ще премине една тръпка по тялото ти..Тогава ще погледнеш онова „ някога” , ще му се усмихнеш , може и да го прегърнеш (но не е задължително) и няма да го питаш нищо повече. И двамата вече знаете че..

Пясъчни замъци правят само децата...