Искаш да заминеш , да започнеш на чисто ..Искаш да избягаш от шума на големия град, от чувството за анонимност, което те обхваща всеки път , когато се прибираш към вкъщи. Искаш да забравиш , че попадаш в задръствания всеки ден , че пиеш бира всяка вечер, че се храниш на крак, че хващаш някоя мимолетна емоция в някоя нещастна малка стая, в която повече няма да стъпиш, макар и да си отдал сърцето..или тялото си....
Дразни те щастието на другите...Те обичат шума , карат колите , които искат, имат жените/мъжете на техните мечти, хранят се в ресторанти и плуват в басейни , а ти се опитваш да запазиш спомена за една акробатика , събота вечер, в малката нещастна стая, за която плащаш наем-половината от заплатата си..
Не ти харесва онази голяма шумна компания от свободни хора, на първия етаж, които са наблъскани като сърдели в студентската стая , пият , пушат и слушат чалга. Не съм забравила, че чалгата не ти е по сърце..Не ти харесва моята усмивка, когато ги виждам..” Не били щастливи, всичко е от алкохола” –казваш ти и ги подминаваш...И какво правиш?
Сядаш пред компютъра , слагаш си тапи в ушите или усилваш твоята музика, различна от чалгата...Отваряш папки със снимките на хора, които виждаш рядко или няма никога повече да видиш. Мислиш колко е било хубаво тогава, как сега всичко е сложно и подтискащо- работата, връзките ти с жените/ мъжете..Колко тежък е животът и как не можеш да дишаш от проблемите си..
Само че..докато мислиш колко е сложно, слушайки твоята музика , навън, зад дървената врата на малката ти стая, другите се обичат , искат и мечтаят , борят се и губят, отиват и се връщат, мислят и чувстват...Или просто се споделят един с друг красиво или не , мимолетно или не ...на чисто или не...
Приятелю, време е да се събудиш ако не искаш да проспиш остатъка от щастието си. Не се страхувай от големия град , от дългите разстояния ,от различните хора , от задръстените улици..Отблокирай сетивата си и дишай..
Видя ли сега? Можем да се присъединим към компанията на първия етаж..
Няма коментари:
Публикуване на коментар