Кърваво червено отражение в чаша
Размазан образ на нежно мълчание
Защо да се плаша?
Добър вечер, страдание
Сладко запълваш празното в мен
Учиш ме на търпеливо обичане
Урасяваш безпаметно моя ден
Завличаш ме....
Има нещо прекрасно в нас
Някакъв безумен синхрон
Целуваш ме страстно, прегръщаш с бяс
Това изтерзано
самотно
лице
Наричат те някак
Бяга всеки от теб
А аз продължавам нататък
Дали ме е страх? Разбира се, че не
Снимка: Иво
2 коментара:
самотата те вдъхновява, Миле:))) както по принцип прави де - гушкам те:)
и аз теб, буба!
Публикуване на коментар