неделя, 28 септември 2008 г.

Какво искат жените...


Всеки мъж , поне веднъж в живота си се е запитвал в състояние на ярост „ По дяволите, какво иска тази жена от мен? „
Във вашите очи , мъже , често изглеждаме неразбирами, разглезени, твърде чувствителни, а дори и досадни понякога. Все не ни стигало нещо , да не говорим как никога не сме знаели какво искаме..

Обаче не сте прави. Ние знаем винаги какво искаме , просто понякога ни е трудно да си го поискаме или се съмняваме , че може да ни го дадете...

А на една жена й трябва толкова малко, за да бъде щастлива...Не се шегувам...

Вечеря на свещи:
Старомодно, може би, но красиво и вълнуващо. От другата страна на масата стои човекът , който те обича или ще те заобича някой ден. Пламъците играят в очите му , а идеята , че е организирал всичко това за теб , е предостатъчна за една жена да се почувства желана...

Букет сини цветя:
Може и да не са сини, а може да не е и букет. Подарете цвете. Подареното цвете е прекрасен жест на внимание, особено , когато не е очаквано. Предразполага и приканва към сближаване...

Телефонно обаждане , текстово съобщение:
Тук не става въпрос за телефонната любов на Васил Найденов. Връзките от разстояние носят тъга и разболяват. Но понякога едно „ обичам те „ написано на SMS е способно да те зареди за цял ден. Ако все още не сте стигнали до фазата „ искам да остарея с теб” , пожелайте „ красив ден и лека работа”. Идеята , че се сещате за нея в ранните часове на деня , ще я усмихне широко...

„Колко си красива”:
Или предпочитате „ колко си секси” , за да сме в крак с новото време...Кажете й го рано сутрин , след бурната нощ, когато косите й са разрошени и намачкани ( по ваша вина все пак) , бузите зачервенки , а гласът като на Бари Уайт..Е, може и да не ви повярва , но ще ви целуне, защото й харесва да го чува точно, когато не се чувства такава...

Посрещнете я след работа:
Когато е ужасно уморена и изнервена. Не говорете. Хванете я за ръка. Изпрате я до дома. Ако й се спи, целунете я по челото и я оставете да се прибере ( дори и в този миг да сте някъде мислено с нея на...дивана, леглото, земята..). Научете се да разбирате кога я „ боли глава”. Ако проявите търпение, след час , може би, сама ще пожелае да е с вас на ...дивана, леглото, земята..

Слушайте я:
Жените обичат са бъдат слушани, а не толкова чувани. Докато ви говори за магазини и роднини, кимвайте разбиращо с глава ( надолу- нагоре, познато движение, нали?), а през това време може да си мислите за спорт, коли, работа..Тя няма да разбере, заета да разказва в детайли не много интересните си истории..

Подарете й пътуване:
Организирайте всичко без нейно знание. Събудете я някоя събота с думите: „ Пътува ли ти се из България? „ Подарете й няколко незабравими мига , на някое красиво място близо или не толкова близо от града , където живеете и работите. Изтръгнете я от задушаващото ежедневие , за да й покажете колко прекрасен е всъщност Животът...

Да...Жените не искат много, а само това , което всеки обикновен мъж е способен да им даде- възможността да бъдат споделени. А споделеността е щастие..
Нали, момичета?

петък, 19 септември 2008 г.

За очакванията


Не сте ли забелязали как целият ни живот преминава в това да отговаряме на някакви очаквания , да сме преследвани от усещането , че нараняваме,само защото сме пропуснали да правим това, което другите искат да направим за тях...
Цял живот се борим с чувството за недуовлетвореност от другата страна.
Не било така? Я, си помисли...
Вчера като отказа да се видиш с най-добрата си приятелка, не те ли натъжи фактът, че тя ще е огорчена?
Онзи ден пропусна ли да хвърлиш пет стотинки на бедния старец , който винаги стои на ъгъла и минаваш през него по два пъти на ден...?
Отказа ли секс на гаджето онази сутрин , когато ти каза , че си красива за първи път от както сте заедно?
А да не говорим как се почувстваха родителите ти , когато ги увери, че ще се прибереш след един час , а будуваха до три сутринта заради теб..

Истината е , че не трябва да правим нещата така, както другите очакват да ги правим.
Егоист? Може би малко , но не прекалено ...Идеята е да не бягаме от себе си , за да сме до тях. Идеята е да имаме време за себе си , да опознаем настроенията , греховете и предпочитанията си , да сме длъжници първо на на нас самите и след това на другия..
Защото ..представете си какво би станало, ако решим да отговорим на всички очаквания? Ами ако ти утре ме помолиш да скочим заедно от шестия етаж и мен ме хване страх...трябва ли да ми е гузно след това, че си скочил само ти?

Казват, че от любов можеш да направиш всичко...Съгласна съм. И повече от повечето, нали? Но и в обичта си към хората, не бъдете крайни....На никого не сте длъжни и това , че са ви похвалили, погалили, усмихнали, поканили, нахранили , нагушкали , нацелували...не им дава право да искат същото от вас..

Не сте ли забелязали как целият ни живот минава в чудене как да накараме другите да ни одобрят , да ни харесат , приемат и разберат..Не е нужно..Ако не ни харесват такива , каквито сме , значи не ни заслужават. Всеки има своя избор..

Така, твоята приятелка ( ако е такава) ще приеме , че днешният ти ден е бил натоварен, бедният дядо на ъгъла ще ти се усмихне и ще протегне ръка към някой друг, гаджето ти ще получи онова , което иска... някоя друга сутрин , а родителите ти ( горките те ) , следващият път, ще те оставят без ключ , за да се научиш да се прибираш на време...

Животът не е стремеж за задоволяване потребностите на другите , а потребност да задоволяваш..когато си готов, изучил си се, отпуснал си се и си в хармония с твоето Аз..

събота, 13 септември 2008 г.

Между две целувки


Те тръгнаха много рано тази сутрин, още преди да изгрее слънцето...
Това е тяхното пътуване, чакано от толкова време. Нали , Красинка?
Да..колко сладък е този път, няколко часа безрасъдство ,няколко часа нежност, няколко часа безсъние..или мечтание..
Всички живеем за това пътуване , за момента , в който се чувстваме така все едно сме последните останали на земята...
И нищо , че е есен , нищо че нослето ти е почервеняло и сополиво от хладния бриз, нищо , че няма да хванеш тен или пък , че няма да те видят по бански…Всъщност за теб дори няма значение къде отиваш..Когато си с някого ,когото обичаш , всички посоки са правилни и няма страх от това да се загубиш...
Между две целувки ще се сдобрявате и между две целувки ще се скарвате..
Сега сещаш ли се от колко часа започваш работа? Повтаряш всяка сутрин как не обичаш да се будиш в седем , а днес си разбудена от пет..
Защото...

Ти го държиш за ръка
Той те събужда с целувка
Вие мечтаете заедно
Храните чайките
Смеете се
Плачете
Вънувате се заедно...

И защото се обичате

Един миг..




-Какво правиш сама на терасата, за какво мислиш, Миле?
-За това колко малко са 20 години…

Тя се смее:
-Я , върви да се забавляваш ..двадесет години са само един миг…

И като се замисля..тя е права.Всичко е един миг, красив или грозен, кратък или малко повече от кратък, радостен или болезнен, радостноболезнен, нашата поредица от мигове, наречена живот..
А този миг сега..Погледни, колко е незабравим. Този миг се събира в един поглед, в плахото движение на ръцете , които искат да погалят..Този миг се събира в майчината нежност , в детските ръчички , които обгръщат вратлето ти …Този миг е моята вяра.
И вече няма понятие за минало , няма товарите- спомени , изчезват разбитите мечти , няма угризение на съвестта ,няма чувство за вина. Аз съм тук със себе и за първи път мога да се погледна отстрани и даже да си помахам..

За един миг осъзнавам колко кратичко е нашето съществуване, като бирата , която сме поръчали в поредната кръчма , за да побегнем от самотата си, бирата , която не изпиваме , защото бързаме отново да останем на саме..със самотата си. Кратичко..като интервала между четири сутринта и шест…мислиш , че можеш да досънуваш съня, който си почнал, а нямаш време дори да се пробудиш..


И така..остава ти едно – да грабнеш цялата красота на този миг, да допиеш биричката , да погледнеш лятното небе..за да си пожелаеш още много такива мигове…

Без думи..


Аз,
безсилна, във вакум нежност пак те крия
И към мен протягаш пламъци ръце..
Няма как,думите по теб се вият
Мрежа от сълзи оплита те..

За Доновците...


Да си влюбен..Да погледнеш до себе си как се е сгушило нещо топло и крехко , да усетиш допира от ароматната му кожа..да затвориш очи и да го притеглиш към себе си…Искаш ли го? Чакай…Ти, Дон Хуан ли си…или Дон Жуан, имаш ли право на това , което ти описвам??…

Ха, всъщност май не трябва да си Дон Жуан..за да искаш да ме имаш..Трябват ти сърце и дързост..и може би малко повече отговорност към другите и към мен в частност..

А..и не искам да си играем на котка и мишка..Не си ми първи , но надявам си да си единствен и истински..Защото не просто ще ме имаш за няколко лунни вечери по плажа..нито за разходка с лодка..на езерото Ариана..Няма да ме имаш измежду пиянските мигове наслада, през които ми говориш за страстта си към…барабаните или …моторите..Няма да ме имаш и от суета, нито пък защото си въобразяваш, че си ми най-добрият приятел и това ти дава право да се разполагаш с живота ми…Няма да ме имаш в минути , които си отделил за разтуха, или пък да ме имаш , защото няма какво да правиш друго…Не , ти не си Дон Жуан , нямаш и неговите привилегии…

За да ме имаш..трябва да забравиш за себе си , тъй както ще забравя и аз..Ще имаме повече лунни вечери , много разходки по плажа , с лодка , с кораб , с метла…Ще ме имаш във всички твои пиянски мигове..и то без да си пил и капка алкохол..просто ще си опиянен от докосванията, от близостта , от нежността ..от красотата на движениятата ти по тялотото ми…И изобщо няма да ти остава време да говориш за страстта си ..защото просто тя ще е в ръцете ти и само ще и се наслаждаваш..А може да ми бъдеш приятел..стига да ти стиска да ми казваш винаги истината..без да измисляш друга , която по-лесно да се понася…и да ти понася..С мен ще забравиш какво е суета , защото вместо да искаш да бъдеш красив ,ще боготвориш друга красота..моята ..Време за разтуха , едва ли ще имаш..колкото и да е трудно да го приемеш..ако бъдеш с мен ..винаги ще си уморен..

Но теб това едва ли те плаши…И не го приемай като условия ..То така ще стане , аз просто мога да рисувам съдбата си , а ти да се наслаждаваш на картините..Няма да те затворя в тях, мили мой..Заедно ще творим , ти ще си моето вдъхновение , аз - твое изкушение и така до безкрай..

А , ти Дон Жуане, който ме дебнеш на всеки ъгъл..не ме учи на любов , не е нещо , в което само ти се справяш ..Но знам и едно друго изкуство, което за теб винаги ще остане пълна загадка..и неговото име е ..Постоянство..Е, понякога носи и други имена..Наричат го Грижа, Мисъл , Доверие..и трае малко повече от три секунди ..удоволствие….

Сега..бягай да изпълняваш дълга си ..

понеделник, 8 септември 2008 г.


Любовта е като езеро...В кристалната му чистота можеш да видиш както онзи , когото обичаш , така и самия себе си...