Искам те

Искам те за миг поне,
да сме само двама под чаршафа
И макар умората да ни гризе,
да се любим до припадък

Да се чувствам онази малката жена,
която с трепет чакаше те нощем
И която в мрак и тъмнина
обича си те още

Искам да не мисля, че ще стане ден
да не мисля за чинии, чистене и прахоляк
Искам макар и много уморен
да се сгушиш в прегръдките ми пак

Нека миг да се обичаме задълго
истински, нежно и красиво
Да бъдем неразумни и немъдри
дръзки и неуморими

Утре пак ще се върнем към нещата,
които ни отнемат любовта
Но нека днес разбием самотата
и захвърлим парцала за прахта...