Кърваво червено отражение в чаша
Размазан образ на нежно мълчание
Защо да се плаша?

Добър вечер, страдание

Сладко запълваш празното в мен
Учиш ме на търпеливо обичане
Урасяваш безпаметно моя ден

Завличаш ме....

Има нещо прекрасно в нас
Някакъв безумен синхрон
Целуваш ме страстно, прегръщаш с бяс

Това изтерзано

самотно

лице

Наричат те някак
Бяга всеки от теб
А аз продължавам нататък

Дали ме е страх? Разбира се, че не

Снимка: Иво