Като малка ми беше трудно да си завържа връзките на маратонките. Все бяха едни дълги и не ставаха на панделка- грозно заплетени и никаква естетика.
Когато станах на 16 години се качих на токчета , оставих маратонките и си намерих приятел , с когото се завързахме за четири години. Пак никаква естетика. Само детински глупости, безсънни нощи, горещи мигове, кълбо от емоции , което със всеки изминат ден се заплиташе повече и повече...
Не, не отричам , че съм била щастлива. Напротив. Първата любов с нейното неблагоразумие, страст и пренаситване , е прекрасно събитие. Помня тази тръпка , която преминава всеки миг по тялото ти като се сетиш за него. Помня , че я имало.
Не е лоша, но не е вечна.
Дългите връзки са прекрасни. Учат те на много неща. Например на това , че разнообразието винаги е добър подход. Не можете да живеете с един човек и да го задържите до себе си ако му предлагате всяка вечер едно и също. Например – бързо хапване и програма в леглото. Дългите връзки те учат на това да уважаваш чуждото пространство, да се бориш с егоизма си , да прощаваш , да правиш компромиси , да споделяш чуждата болка , да градиш общи планове за пет , шест или седем деца ( знам , че бяха по-малко). Да...много познания в различни сфери. И ако наистина сте един за друг , това „ завързване” всъщност се превежда като „ съюз” . В завързването винаги има малко доза насилие. Като изключим садо-мазохистичните наклонности в секса, насилието е израз само на едно- желание единият да доминира над другия. Както и друг път сме го казвали( хиляди пъти) – любовта не е битка , нито робство. Силите са изравнени...
Кратките емоции не са толкова „образоващи” , но те също ни учат на нещо.
Например, че това , което се е получило една вечер , не е задължително да се повтори отново. Да споделиш себе си с някого за кратко не означава непременно да си с него само веднъж. Кратката емоция е онази , която избледнява бързо и е заменана с крещящата нужда от промяна. И както често се получава , след една подобна емоция , се появяват усещания като чувство на вина , несигурност и най-баналното- разочарование
„Ама аз защо го направих?”
Ами защо? Къде вилня дракончето ти снощи? Забрави да го заключиш май.
Всъщност нещата следват естествен ход- приливи и отливи, закономерности , на които се подчиняваме несъзнателно. Важното в случая е може би само едно- Че дългата връзка може да е низ от кратички емоции, които да събуждат в теб желание за живот и да те ощастливяват...
Перфектната панделка...