Какво може да се случи за една година...
Когато си на двадесет и две, могат да се случат много неща.
За една година, можеш да се развиеш на работното си място, за една година можеш да прочетеш половината френски класици, за една година можеш да отидеш сто пъти на театър, сто на кино, десет на балет...Можеш да изгледаш няколко филми за вампири, да се влюбиш няколко пъти в главния вампир във филма...Можеш да загубиш любовта на живота си, да я замениш с друго, да се разделиш няколко пъти с хора, които наподобяват любовта и в които няколко пъти си повярвал...
Можеш да изпаднеш веднъж в зимна, есенна, пролетна и лятна депресия. Можеш хиляди пъти да сгрешиш и малко пъти да поправиш грешките...Но някои да поправиш. Може да ти се чупи чадъра при всеки дъжд и всяка седмица да купуваш друг. Или да го загубиш. И няколко пъти да го намериш.
За една година...със сигурност имаш много повече от „втори шанс” да направиш онова, което си пропуснал. Само, че...ще ги пропускаш всеки път, защото не си готов. За една година, просто не си готов...
Но една година е напълно достатъчна да разбереш какво искаш. Искаш да не пропускаш повече, искаш да не бъркаш повече. Не ти трябват повече депресии, искаш да продължаваш да се вдъхновяваш от смелостта на другите да бъдат...Толкова да те вдъхновява, че да започнеш да им подражаваш. И да спреш да си губиш...чадърите.
Една година е достатъчна да преживееш неуспеха с „първия си шанс” и да му пожелаеш да се сбъдне на някоя друга. След тази година, няма да оплакваш себе си, защото не си заслужава да губиш и следващата. Времето е пред теб, а всичките ти сетива усещат. Свободен си. Няма го вампира. Няма го в теб.
Няма го и чадъра, защото нямаш нужда от него. Пролет е.
Вдъхновено от Красимира Динева
7 коментара:
пфуу, Миле не ми казвай, че си се зарибила по онова тийн филмче с вампири:P...иначе да ти кажа за работата и за класиците е похвално:)))аз лично никаква не я свърших за една година май:(..ама има още години за тази цел...ако повярвам на Жоро поне още 3 до 2012, когато всички ще мрем:D...хихи..много сладко е това за чадъра на Красито..хубаво е да намираш нещо, което си загубил и ти е било мъчно за него, аз веднъж така си загубих ръкавичката и си я намерих в Стария град късно вечерта - дано Красчо не ми се сърди, че я коментирам тук, ама може да я цункаш от мен по този повод...аз никога пък не съм си купувала чадър - честна дума:))))
:))) тук май има някаква оптимистична нотка най-накрая, или бъркам? Въпреки сезонните депресии и ... просто звучи пролетно :)
Прав ли съм? Дано да съм..... чадъра определено е готин елемент... и аз си купувам по два/три месечно :р
Да не би да гледа "Twilight"? Филмчето наистина е малко тийн, но ми харесва, харесва ми и главната героиня, най-много обаче ми харесва музиката към филма... :) като говорим за музика, страхотна песен си си сложила в профила, радва :Р
Давай още по-свежо слънце, скоро чадър няма да ти трябва, и яке също няма да ти трябва, и кафенетата ще спрат да ти изглеждат носталгични, и Витоша ще е подходяща за разходки... и аз ако трябва ще те отвлека, но ще излезем някъде... шегувам се разбира се :))) въпреки, че доста мисля по въпроса напоследък :|
хаах:) ай, това са най-сладките кометари, които съм чела:ПП Да, гледах филмчето,не съм се зарибила точно по него макар че доста различна идея за вампирите създава, което се направо похвално и оригинално даже:) музиката е страшна, съгласна съм...особено на моменти много надъхва:) ама хич не съм прочела половината френски класици, сладурка:))) поне опитах:ПП
Ах, наистина е пролет...малко се сменят сняг със слънце, но има надежда:))
Кирету
Привет Миленка:)
принципно си права, но закъде си се разбързала, сега е времето да правиш каквото си искаш. Да не съжаляваш за "пропуснати шансове".
Аз лично престанах да гледам хората около себе си...защото не мога да съм като тях... вече не искам да съм като тях. Искам да съм себе си, а другите нека си живеят на МАКС. и използват всеки шанс в живота си.
Отдавна се отказах да съм в потока на живота....просто си лежа на плажа и си ме препича слънце.
Привет, Кире:)аз ама изобщо не бързам :))) много си ми е добре даже! и на мен ми се препича на слънце и това ми сля да правя:)) сладурко!
хм, мил, човек може и да не направи нищо през целия си живот и пак да си е щастлив за себе си :) за едно обаче мога да те похваля, че текста ти е мн добър и нямам желание да се заяждам с него, което значи че за тази една година си имала поне един успех според мене - този с текстовете ти :) но най-хубавото е когато това, което си постигнал за тази година може да бъде забелязано от поне един човек, който не ти е безразличен и тогава си казваш че си заслужава да живееш приятно напук на шибания социален ред :)
Плам:)))аз нямам нищо против да се заяждаш с текстовете ми:) знам, че не съм перфектна и не се правя илюзии да бъда. Радвам се, когато другите споделят с мен това, което ги е впечатлило..Знам, че не всичко се чете:) мерси за коментара:)
Публикуване на коментар