Мила

Среднощно

Глава четвърта

- Шу...- прошепна в мрака тя – Шу...хайде да поизлезем оттук, а?

Тъкмо беше отпуснал тялото си и се унасяше. Една рошава глава се беше надвесила над него и смущаваше заспиването му. Мила. Пак не може да заспи. Ангел въздъхна и попита с дрезгав глас:

- Приказка?

- Този път няма да помогне...Хайде да се облечем и да поизлезем...

- Мила...Един през нощта е...Къде ще ходим?

- Шу, моля те...не мога да остана тук, ако не искаш, аз ще се поразходя...до вкъщи.

Той се понадигна и натисна ключа. Присви очи и после се вторачи в нея. Косата й напомняше за страст и любов, разбъркана и влюбена. Лицето й бе по-бледо от платно, а в очите й светеше нетърпелив пламък. Той отметна завивката и тръгна към гардероба.

- Айде, готова ли си?

- Винаги – изписка тя и скочи от леглото.

***

Намериха места на бара на едно заведение и се настаниха. Поръчаха водка. Тя се усмихваше през цялото време и го наблюдаваше любопитно. Музиката бе по-скоро нежна, ритмична, тя се почувства омиротворена.

- Така добре ли е? – даде й наздраве той. Малка искричка проблесна във веселите й очи.

- Понякога си мисля, че си плод на моето въображение...

- Може и да сънуваш в момента, дадох ти приспивателно с млякото, за да не ме тормозиш...

- Значи сънят ми е хубав...

- Надявам се...и да не съм прекалил с дозата...

- Какво пък, може и да ми е приятно да посънувам по-дългичко...

Той се засмя и я целуна по носа. Тя се притисна до него и зацелува бавничко врата му. Кожата му настръхна. Топлите докосвания го принасяха отново в леглото, там където преди няколко часа Мила беше само негова...

- Какво сега...четири вечери с мен и не можеш да си намериш място...Голям страх...

- Шу...не е това, просто е някак странно. Ние дори не сме заедно...като другите нормални двойки...

- Ахам...не се сърдим един на друг, не се караме кой ще мие съдовете след ядене, ти хъркаш повече от мен...Наистина не сме нормална двойка...Нещо при нас се е объркало. Даже май сънуваме, че сме заедно...Сега си ме въвлякла в твоята халюцинация, подличката ми...

Тя не спираше да се усмихва, водката беше отпуснала нервите й. Страхът й от неизвестното беше притихнал, заспал...

- Ако те притеснява, че цяла седмица спиш при мен, може да ти погостувам и аз, някакъв тип разнообразие е...А и изобщо не е ангажиращо, ако имаш желание ще ми направиш вечеря в понеделник...

- Точно в понеделник ли...- прошепна тя

- Или във вторник...А може и аз да ти направя...

Мила обожаваше начина, по който той я провокираше. До сега, след Зоран, бе излизала само с мъже, които очакваха от нея тя да провокира. Мъже, които се отказваха от борбата, които се страхуваха от спомените й толкова много, че започваха да се страхуват и от нея...Такива, които изпитваха ужас дори да бъдат обичани, само защото си въобразяваха, че ще бъдат по-малко обичани от първия...Ангел иронизираше страховете си. Той не беше с Мила по инерция, или защото така се бе случило, търсеше смисъл, отделяше време да я разбира без дори да я пита. Той никога не й задаваше въпроси, защото знаеше отговорите на всички тях...Той бе отражението на Мила...

- Сега по-спокойно ли ти е? – попита той, усмихвайки се.

- Мисля, че да – отвърна Мила.

- Обичам те...

- Шу...

- Не е нужно да ми отговаряш. Стига ми да го чуваш. Когато се почувстваш готова сама ще ми го кажеш...Дотогава ще ти пускам приспивателни в млякото...

- Искаш ли да потанцуваме? – Бяха пуснали игрива джайв мелодия и тя подскачаше на място, дърпайки го.

- Не мога да подскачам като теб, аз съм сериозен мъж...- Тя сбръчка вежди.

Това бе достатъчно заплашителен знак, но Ангел поклати отрицателно глава.

- Не, Мила...Танцувай ми. Аз ще те гледам и ще те пожелавам с всяко твое движение...

- Искаш да ти танцувам?

- Да...

- Само за теб?

- Е, в случая и за цялата дискотека, но ще си представям, че е само за мен...

- Хайде да се прибираме – прошепна тя, докато го прегръщаше нежно – Искам да танцувам само за теб...

Той замълча, отдал се на това признание. Не искаше нищо повече. Не искаше Мила да се страхува да заспи до него. Иска да си заспива спокойно. Иска да й обещае много неща, но не беше времето да го прави. Единственото, което му оставаше е да спечели доверието й...за да танцува само за него посреднощ в малката, влюбена стая...