Една страхлива, коледна звезда,
През моите затворени очи
Проникна и за мъничко се спря
За да сбъдне тя на сън моите несбъднати мечти
Пътувах на гърба на птица чудновата
Преследвах слънчев лъч във храсталака
В езера се гмурках и преплувах тъмните реки
По твоите стъпки ходих, по твоите следи...
И къщата ни беше на върха на планина
Кристален водопад се спускаше красиво
Дъгата сутрин ни спираше дъха
И шарени отблясъци поздравяваха игриво...
Минути, секунди, часове незнайни
Редяха се безспир, сърце
И всички те омайни бяха
В твоите единствени ръце....
Събудих се онази сутрин уморена
Изчезнала бе тази коледна звезда
А по мен умряла беше, прелъстена
Нашата несбъдната мечта...
2 коментара:
случайно да не би да си гледала Up преди да заспиш:) много обичам стиховете ти, Миле - всичко виждам като на картинка като го опишеш{}
Ралче:) гледах Ъп:) Прекрасен е!!! :) Гушкам те:) То сигурно не е трудно да видиш, мило :) ти имаш същото детско въображение:) Макар че Ъп не е за деца! Липсвате ми
Публикуване на коментар