Любовната бенка на врата ми...Чрез теб открих, че я има. Ако не я беше целувал всяка вечер за лека нощ, щях ли да разбера, че съществува? Ако не беше ми казал, че е там...
Колко ли скрити тайни има по мен още, които ти не успя да разгадаеш? Понякога се питам какво лошо има в това някой да знае повече за теб, отколкото ти самия? Твоето прекрасно любовно огледало, в което всеки ден изглеждаш различно...
Иначе сякаш се оглеждаш в матово стъкло. Всеки ден по-трудно се разпознаваш. И бенките изчезват една по една. Ако няма кой да ги преоткрива любовно и непрекъснато, те изчезват...Питам се, ако счупиш твоето любовно огледало, колко години ще носиш прокобата? Колко бенки ще потънат в забрава?
Остава ми да си спомням. Да мечтая. Да вярвам, че е още там, отзад на врата, точно под рошавите къдрици...И че някой любовно ще я преоткрие отново...
4 коментара:
толкова мило само ти можеш да го напишеш:))тази снимчица ми е доста позната:))обичкам ви
И аз, Ралинка...Дано се видим за празниците...Целувки
tova be6e nai krasivia stih koito sam 4el:)ne 4e sam 4el mnogo:)ogledaloto ne se 4upi lesno..I.C.
:) Това всъщност дори не е стих:) И.Ц,благодаря за коментара...
Публикуване на коментар