Отново тя

По стъпки, оставени в пясъка
По думи прошепнати в мрака
По въздишка от душата изтръгната
Ще се върне при мен...все някога

Ще бъде ли бясна и луда,
Ще прощава ли в миг, заслепена
В слова и заблуди,
Ще заспивам ли пак до смърт уморена?

От пепелта на умряла надежда
От дълбините на разрушения свят
Ще намери пътя, изглежда
Сред бурени тъжни и нощния хлад...

Не искам да знам колко е вечна
Нито пък колко сърца е разбила
Моята душа е отдавна обречена
И в нея гнездо тя си е свила...

И без думи излишни тя се познава
По нежния дъх на забрава
И на моите устни изгрява
Всеки път, когато ти ги целуваш...