Като 16-годишна...

Да, наистина, вече не съм на 16...Не вярвам сляпо в любовта ( защото, когато бяхме на 16 години ние наистина вярвахме в нея), не съм толкова естествена днес, когато винаги мога да изглеждам пред другите такава, каквато ме искат.Рядко ще ме чуеш да се смея лудо или да плача безспир...Опитвам се да запазя за себе си всяко разочарование, всяка малка болка, всяка "безумна емоция", за да се предпазя. Днес аз знам цената на всяка "неадекватна" авантюра...

И точно за това, поисках да се върна назад. Пожелах да си спомня лудите нощи, дългия път, който води нявсякъде, високите скорости, страстните целувки, безсънието, бясното препускане към удоволствието и разбрах...Не, не искам пак да съм на 16.

Искам да съм точно на 23. Искам да мога да назова с име всяка болка, всяка мъничка радост...Всъщност, нямам нужда да се връщам назад, за да се почувствам отново влюбена, безрасъдна и пълноценна...Детето в мен никога не е изчезвало, никога не е пораствало достатъчно. Няма и да порасне. Не искай това от мен.

Няма да спра да се възхищавам, да обожавам и да благодаря на всичко красиво около мен, че го има...Не мога да престана да вярвам на хората, да пея фалшиво, когато ми се пее, да бъркам посоките, за да е "по-забавно", да играя билярд по моя начин, да танцувам, когато ми се танцува, да научавам, да общувам, да чувствам, да обичам...

Възрастта е без значение...Важно е какво даваш от себе си на секундите, на минутите, на времето...Важно е какво ти носи всяка емоция, колко щастлив или нещастен те прави. Колко запълнена е онази празнина, от която се страхуваме. Мислиш, че като ми се правиш на зрял си по-истински? Мислиш, че от тук нататък ни предстои единствено да гоним амбиции и мечти? Нима не ти се иска понякога и ти да се почувстваш шеснадесет годишен вместо да им се възхищаваш? Нима днешните младежи съзнават наистина колко е хубаво, че са на шеснадесет, докато се наливат с некачествен алкохол и бързат да качат разголените си снимки в сайтовете за запознанства?

Да, не съм на 16 и никога повече няма да бъда...Това не ми пречи да се събуждам щастлива, това не ми пречи да се раздавам и да изпитвам удоволствие от всичко, което правя...Не ми пречи да възбуждам, да предизвиквам, да вдъхновявам, да бъда на колкото си поискам...Дори и на 16, ако ми хрумне...