И когато отново започваш да виждаш цветовете, то е като връщане към себе си...Различно е. Няма как да е същото. Той не си ти. И няма как да бъде. Но той събужда отново усмивката ми. Дракочето в мен за първи път от много време насам плаче от щастие. Той е виновен. До доказване на противното. Простичко е. Няма да му давам име, защото няма смисъл. Утре същата тази емоция ще е само хубав спомен. Само усещането на наслада е важно в момента, утре ще заключа дракончето. Утре ще съм по-невлюбена отвсякога, утре ще ме застигне дълбокото усещане, че е минало твърде много време и че искам повече от това, което имам. Като всеки път. До доказване на противното, разбира се.Няма да мисля. Няма да си спомням. На мен ми стига отново да се усмихвам. На мен ми стига отново да повярвам. Защото винаги мога отново да пострадам за миналото. Всеки път, когато си пожелая ще се връщам към спомена за теб, за да "страдам". Нищо не ми струва да бъда тъжна...Но и нищо днес не ме спира да бъда щастлива и да...влюбена. До доказване на противното, разбира се...Влюбена в друг. Не съм и предполагала, че може да го бъде. Но всякакви чудеса се случвали...
Влюбена.
3 коментара:
иииии...много се редвам, Миле мило:)))усещането е наистина съживяващо..да се влюбваш отново..дори и в една продължителна връзка има такива моменти - на съмнения в любовта и на съвсем ново опиянение от нея:)))обичкам те
Никой не заслужава повече от тебе да бъде щастлив и влюбен, никой слънчице :) Досега не си звучала толкова свежо и весело, сега си различна, няма я онази болка, която се усещаше във всичко, което пишеш. Дано си винаги такава, дано не прочета повече нито един тъжен разказ, дано си намерила това, което търсиш, рошло мъничка...
Kazah li ti...4e predstoi:)
Obi4kam te.
Usmihvai se i budi 6tastliva.:)Vinagi!!!
SAVI
Публикуване на коментар