сряда, 19 октомври 2016 г.

Мила след десет години

Ембрионът преди бебето
***

- Съжалявам, че трябва да ви го кажа, но "ембрионът" няма сърдечна дейност...- Лекарката продължаваше да изследва вътрешността на Мила, докато тя се опитваше да асимилира какво се опитват да й кажат. Когато двете чертички се появиха преди няколко седмици, тя се почувства невероятно щастлива. Да, беше станало толкова внезапно и ненавременно, но пък нали хубавите неща се случват така...нали хубавите неща стават с любов...Тяхното беше такова - диво и влюбено зачеване. О, бебе! Поменеше погледа на Ангел при вида на двете вълшебни черти, неизмеримата радост и гордост, че е станало така бързо...Сега лежеше на една кушетка, разчекната и шокирана, а мъжът, присъстващ на първия преглед на бъдещето си дете, разбираше едва сега, че такова няма да има...Тя не знаеше точно какво провокира ужасната болка в нея и защо сълзите й потекоха така безспир - дали, защото "бебето" беше просто един мъртъв ембрион в нея, или заради умрялата мечта, или заради двете заедно...но това, което изпита, беше неизразима, задушаваща скръб.

После всичко се разви със скоростта на светлината. Изследванията, подготовката за аборт, абортът...и празнотата. Това е, което изпитва една жена, загубила несбъднатото си бебе - една ужасна празнота в сърцето и мислите. Времето спира да съществува, тя го изяжда. Няма физическа болка, дори споменът от интервенцията я някак смътен, но белегът си остава.

Експертизата на остатъците от ембриона показа генетична аномалия, лекарите я успокояваха, че така е трябвало да се случи и че природата си знае работата. Мила премина през първата фаза на съзряването - да се научи на примирие със себе си. Когато бездната те вика, налага се да скочиш в тъмното, за да стигнеш дъното. Падането е само едната страна на случилото се. В твоята тъмнина се раждат истините - за това от какво имаш нужда, за човека до теб, който едва сега започваш да оценяваш, научаваш се да прощаваш на природата и на живота, каквото и да значи това.

***

7:00 часа сутринта. Мила се измъква от топлото легло и отива в банята. Минали са три месеца от онова събитие. Опитва се да се върне към живота си отпреди ембриона. Прави усилие, не могат да не й го признаят - прие нова длъжност в работата, работи от сърце, старае се да е весела пред Ангел, който всячески се опитва да я разсее - пътуване, спорт, часове за процедури, вечери на свещи, нежност...Наистина си има Ангел до себе си. Но...Нещо ужасно не е наред. Нещо в нея е престорено, преструва се, че е същото, ама не може. Крещящо се нуждае да се разкрие, да избие, а рутината го е натикала в миша дупка и само подсъзнателно я тормози. Докато се къпе Мила осъзнава колко има нужда да избяга от това усещане, че вече не се познава. Не познава тялото си, не се чувства добре в него...

Излиза от банята и се препъва, в коридора е тъмно, през стъклената врата се виждат малки светлинки. Ангел е запалил свещи. О, не! Не и това, мисли си тя и се спира за кратко пред вратата. Не умее да е развълнувана сега, а очевидно той иска да е романтично за "голямата стъпка", която се готви да направи. Затваря очи и вече си го представя, коленичил в средата на стаята, с букет цветя и онзи голям въпрос, напиращ на устните...
Но защо е необходимо? Тя знае, че той я обича. Сега повече отвсякога разбира, той е избраният, че той е правилният и че всяка друга любов преди това я е подготвяла за него. Защо са брачни обети, когато двамата са си дали вече такъв много преди това? Когато голямата стъпка, е направена много преди това. Бракът наистина е само лист хартия и прекрасна възможност да се напият и забавляват родните ви, но нищо повече от това. Брачните обети се дават на тихо и интимно място и там си остават. Публично се прави шоу, на което тя не иска да присъства...Но ако това "да" е толкова нужно сега, тя ще го даде...Знае защо Ангел го прави - иска тя да е щастлива, иска да й покаже, че нищо няма да ги спре и че загубата на този "ембрион" е само началото на едно голямо предизвикателство, през което ще преминат заедно все така обичащи се и търсещи се...

Мила отвори очи и влезе в стаята...

Няма коментари: