Все едно и също - на някъде вървиш
Все едно и също -малко искаш, не забравяш
Молиш се, прощаваш и търпиш,
А все някой на края те вини!?
Страхуваш се от всяко усмихнато лице
Наричаш луди хората, които се обичат
А кръв не е останала в твоето сърце
Напрекъсното се цупиш и отричаш.
Животът мислиш, че обича да си груб и лицемерен,
Животът мислиш, че обича да бягаш всеки път от него?
Животът мислиш, че ще ти остане верен
Когато си жесток, безразличен и проклет?
Животът мислиш, че ти е виновен
Че непрекъснато грешиш,
Че си изоставен и вечно недоволен
Че не те обича и че те боли?
А обичаш ли животa ти?
Който все повтаря колко е самотен
Докоснал ли си нечии сълзи
Направил ли си някого доволен?
Животът те отричал
Животът се превълнал в Ад
Нима си го обичал?
Не си ли чувствал към него само глад?
Консумираш всичко – време, радости,съдби
Вечно искаш да си първи,
Да те ласкаят и да се тръби -
Колко много всъщност ти върви...
А всичко се нарежда и потича,
Когато се посреща с доброта,
Всъщност животът не обича
Човекът дълго да е на върха.
2 коментара:
животът те издига и в следвашия миг се осещаш отново на земята...но просто трябва да се научим да го ценим..много е хубаво, Миле..усещам някаква промяна в писането ти :)))
да, Ралче, може да се каже :) колко добре ме познаваш...просто си нямаш идея колко си права :) целувам те
Публикуване на коментар