Тенджера на заден план

Има някои интересни малки моменти в живота ни, които ни се случват, за да ни помогнат да преосмислим онези големите, за които просто не се говори....

Например Той да си събере нещата в голям, син (скъсан при това) сак и ти да му подадеш тенджерата, която сте купили заедно, за да я прибере в него. Почти като да прибереш сто и двадесет спомена в дървен и грозен шкаф в мозъчната си кутия...И малко по-трудно.

А целувката? Например да забрави да те целуне някоя сутрин за „добро утро” и да спре да го прави изобщо, защото е минало времето за тези „сантименталности”. Почти като да престане да ти се радва, защото си „малко” остаряла...или много и вече не си толкова интересна...

Всъщност, няма нужда да отдаваме толкова много внимание на тези моменти. В крайна сметка, няма как да попречим на отчуждението да се настани между нас...Ако поискаме можем да загубим за секунди онова, което години наред сме градили. Просто като забравим, или като се правим на забравили...

Понякога не разбираме веднага, че нещо не е наред. Осъзнаваме след време, че ако „онзи път бях постъпил така”...днес „щеше...” В това отекващо „щеше” се крие ужасната ирония на всичко, което правим. Изглежда няма смисъл... Да, няма смисъл в малките моменти, а въпреки това безумно мечтаем да се върнем назад, за да ги изживеем различно, да ги променим или на всяка цена да ги заличим, за да не умре „голямото”, което ни осмисля...

Например, докато подаваш тенджерата, ръката да застине във въздуха, а после да я върнеш на масата. Не защото ти е скъпа, а защото онзи, който яростно тъпче нещата си в синия, скъсан сак, отчаяно иска да му обърнеш внимание, да го спреш, да връхлетиш върху него, да дръпнеш сака с думите „Нека да сготвя нещо в тенджерата, а?” ...

Или пък, по пътя за работа да се сетиш, че си забравил сутришната целувка, да забиеш спирачка и да се върнеш обратно. А тя да усети по сънените си устни гузната ти съвест...и да се усмихне.

И това са малки моменти...Да, никак не е лесно да се възползваш от тях всеки път. Понякога „тенджерата” е най-малкият ви проблем, понякога „раздялата” и „отчуждението” просто се случват...

Но в повечето случаи не сме ли ние виновните за „умрялата” любов?

А е било необходимо само да сготвиш нещо във вашата тенджера...