Мила в страната на чудесата

Писмо до Зоран

Глава пета

„Не мога да те забравя, разбира се...Понякога ми се иска да си поговоря с теб съвсем искрено, да си те имам само за един кратък миг, за да ти кажа...как за нищо не съжалявам. Не, не съжалявам, Зоран. За нищо. Трудно ми е без теб. Трудно ми е да разпозная любовта. Мисля си, че повече никога няма да е това, което е било с теб и се страхувам...Кой не се страхува?

Но ти ми даде много през тези години. Имах най-прекрасните мигове, най-истинските сълзи и най-звънкия смях. Научи ме да вярвам в теб. Научи ме да мисля за теб. Излекува ме от дълбоко вкоренения ми егоизъм. Благодаря ти за това. Искам да го знаеш. Искам да знаеш колко много си направил за мен. Мое вдъхновение, щях ли да пиша това писмо сега, ако не беше ти? Щях ли да намирам думи за любов? Щях ли да имам спомени?

Благодаря ти. За всичкото щастие, което ме остави да отмъкна от теб. За болката, която ме движи и осмисля. За дългия път, който трябваше да извървя, за да стигна до тук. Не, не съжалявам. Моля се да съм оставила нещо и на теб. Моля се да съм те научила на „онези три неща” , които винаги трябва да носиш в себе си – вяра в хората, вяра в себе си и стремеж към любов. Носиш ли ги?

Не ги забравяй, миличък. Не се изгубвай. Помни на какво съм те научила. И продължавай да вървиш напред. Където и да си...с когото и да си. Не забравяй...

Иначе, мило...всичко друго много ме съмнява. Пари? За какво ти са? Можеш ли да си купиш щастие с пари? Донякъде...а любов? Съмнявам се. Къща? Дом? Дом се прави с двама. Пожелавам ти да Я срещнеш. Да бъде до теб и в твоя дом. Да ражда децата ти...защото само това има значение. Да е до теб. Пожелавам ти да си щастлив. Наистина. И си обещавам, че няма да страдам повече за теб.

Защото хубавото предстои. Банална съм и сигурно пак се заблуждавам, но на какво друго да се надявам, мило? Да те срещна отново? Ами ако заболи повече? Ако вече я няма...любовта? Нима ще мога да я понеса преобразена, развенчана, облечена с „някакви далечни спомени” ? Не, не искам да те виждам отново. Не искам да разбирам нищо повече. Не искам да те връщам. Не искам да се връщам. Не искам да съжалявам, точно сега, когато няма за какво да съжалявам. Трудно ми е. Трудно ми е да издържа на това изкушение. Да знам, че си толкова близо до мен, а да не мога да те докосна и видя...

Това е. Животът. Като френско звукосъчетание. С много символи- един прост звук. Това е с нас. Това беше. Не съжалявай и ти. Не можеш да се върнеш. Няма как да промениш. Нас. Но себе си можеш. И да не допускаш никога повече да загубиш онова, в което вярваш. Ако вярваш наистина.

Това е. Повече няма да ти пиша. Не трябва. Ти си знаеш. В моето сърце винаги ще има едно шкафче запазено за теб, пълно с обич и нежност...

Моя, голяма бивша любов, не съжалявам...Не съжалявай и ти.

Мила”