За дългите връзки и кратките емоции

Като малка ми беше трудно да си завържа връзките на маратонките. Все бяха едни дълги и не ставаха на панделка- грозно заплетени и никаква естетика.

Когато станах на 16 години се качих на токчета , оставих маратонките и си намерих приятел , с когото се завързахме за четири години. Пак никаква естетика. Само детински глупости, безсънни нощи, горещи мигове, кълбо от емоции , което със всеки изминат ден се заплиташе повече и повече...

Не, не отричам , че съм била щастлива. Напротив. Първата любов с нейното неблагоразумие, страст и пренаситване , е прекрасно събитие. Помня тази тръпка , която преминава всеки миг по тялото ти като се сетиш за него. Помня , че я имало.

Не е лоша, но не е вечна.

Дългите връзки са прекрасни. Учат те на много неща. Например на това , че разнообразието винаги е добър подход. Не можете да живеете с един човек и да го задържите до себе си ако му предлагате всяка вечер едно и също. Например – бързо хапване и програма в леглото. Дългите връзки те учат на това да уважаваш чуждото пространство, да се бориш с егоизма си , да прощаваш , да правиш компромиси , да споделяш чуждата болка , да градиш общи планове за пет , шест или седем деца ( знам , че бяха по-малко). Да...много познания в различни сфери. И ако наистина сте един за друг , това „ завързване” всъщност се превежда като „ съюз” . В завързването винаги има малко доза насилие. Като изключим садо-мазохистичните наклонности в секса, насилието е израз само на едно- желание единият да доминира над другия. Както и друг път сме го казвали( хиляди пъти) – любовта не е битка , нито робство. Силите са изравнени...

Кратките емоции не са толкова „образоващи” , но те също ни учат на нещо.

Например, че това , което се е получило една вечер , не е задължително да се повтори отново. Да споделиш себе си с някого за кратко не означава непременно да си с него само веднъж. Кратката емоция е онази , която избледнява бързо и е заменана с крещящата нужда от промяна. И както често се получава , след една подобна емоция , се появяват усещания като чувство на вина , несигурност и най-баналното- разочарование

„Ама аз защо го направих?”

Ами защо? Къде вилня дракончето ти снощи? Забрави да го заключиш май.

Всъщност нещата следват естествен ход- приливи и отливи, закономерности , на които се подчиняваме несъзнателно. Важното в случая е може би само едно- Че дългата връзка може да е низ от кратички емоции, които да събуждат в теб желание за живот и да те ощастливяват...

Перфектната панделка...

Le dragon

Всеки от нас лесно може да си представи как изглежда един Дракон. Странно, но факт ...Не ни е нужно да се напрягаме много. Драконът в различните времена и култури сякаш е запазил своя първоначален облик- такъв , какъвто го описват в средновековната литература- голямо влечуго , което бълва огън и има крила на люспестия си гръб. Драконът няма нищо общо с динозаврите, защото е измислено същество и все пак сякаш наистина го е имало , станал обект на толкова много легенди , култове и предания...

Знаете ли каква е разликата между европейския и азиатския дракон? Няма начин да не знаете. Нашият дракон е по-скоро зловещ. Често е разгневен и опасен. Никога не е доволен, винаги иска всичко. Отвлича млади момичета и момчета и ги превръща в роби. Според библейските предания ( да оставим на страна езическите вярвания) драконът всъщност е въплъщение на Сатаната. Не случайно Ева и Адам са били изкушени да извършат грях от Дявол, преобразен в змия. Свети Георги сам промушва с копието си същество, което във фолклора наричаме Змей , роднина на по- изтънченото Дракон. Европейският Дракон е предизвикателство. Той се появява , за да бъде победен или за да те победи. Няма милост за онзи, който се страхува. Вярно, битката е ужасяваща, тъй като Драконът притежава необикновени възможности и изключително развити сетива , което подсказва и самото му име. На гръцки има глагол с този корен , който се превежда като „ гледам” , „виждам” . Той вижда всичко- всяко движение, всеки опит за бягство и не пропуска да те опърли ако му се предадеш...

Азиатският Дракон е опасен ( неразделимо цяло от мощна енергия ) , но не враждебен. Живее по няколко хиляди века , притежава мъдрост , с която съди и прощава. В Китай, Япония и Корея , драконите са почитани и обожествявани. Драконът често е пазител на тайни съкровища. Той не обича да се показва и го прави само в крайни случаи пред избрани пълководци. Азиатският Дракон също е предизвикателство, но посочва пътя и не ти остава друго освен да го следваш...

С европейски или азиатски произход , драконите съществуват и днес. И най- странното е , че са станали част от нас. Не е нужно да се прераждаш , за да бъдеш Дракон. Всеки от нас носи в себе си нещо „ драконовко” , ето защо ни е толкова познат и можем да си го представим съвсем лесно.

Драконът в нас се прави че спи. Но всъщност той винаги бди. Кълбо от агресия , недоволство и капризи , всеки един момент е способен да избухне и да тръгне да пали и унищожава. За съжаление , ( може би , защото все пак сме европейци) малко е трудно да е добронамерен. Когато се развилнее, то е защото иска повече от това , което има. И даже е сигурен в правото си да иска. Действа самосиндикално, прибързано и емоционално. След като превърне всичко в пепел се прибира в бърлогата си , за да разбере , че нищо не е постигнал. Изиграл е ролята си на лош, показал е , че е по-силен...и накрая не е останал никой , с когото да се бори.

Драконът е осъзнал , че е сам...

Най-интересното е , че и да искаме да подтиснем това същество , което живее в нас, няма да успеем . Самозалъгвайте се и се опитвайте да обичате всичко и всеки. Ние сме хора, тоест осъдени да грешим. ( не можем да се сърдим на Ева). Понякога , драконът в нас , просто трябва да направи това, което е замислил с риск да се самоунищожи. Но той не е нищо повече от качествена характеристика. Тоест, макар и необуздан и ненавременен , все пак може да бъде изучен и да бъде разбран. Можете да му се карате и сами да си го прибирате, въпрос на компромис- все пак живеете заедно. Не го обвинявайте остро и нападателно. Той си е такъв. Помогнете му да помъдрее...

Свобода

Тръгна си ..

Погледах малко твоя ход забързан

Отиваш си..

И ти си прав , за мен не си завързан

Твърдиш , че обич е това

Заричаш се, че може би щастлив си бил

А не са ли туй безсмислени слова

Май, друго всъщност в мене си открил..

Да, въобще не съм перфектна,

И страстна съм и бурна и ревнива,

А твоята представа за мене бе дефектна,

Аз-неопитомена съм и рядко дива....

Не съм мечтата твоя ,

Не съм нито ангел , нито фея,

Но и ти не си за мен героя,

За когото мисля и копнея...

Нима не си разбрал все още

Че след толкоз развенчани персонажи

И след толкоз безполезни нощи

Само онова зад маските е важно...

Моята ти дадох вчера

И за първи път лицето ми видя

С посивели очни ябълки, като болна от холера

Нещастна, мъничка , сама...

Това съм аз- не нося благородно име,

Нямам свита и войска ,

падам , ставам , раняват ме и вия,

от болка, мъка или самота...

Аз няма да те спирам ,

По стъпките ти да вървя,

Когaто нещо си отива ,

Подари му свобода...

Поискай повече

Колко често сте в компания на хора , които ви се оплакват , че не им е достатъчно това, което имат? Колко често поклащате глава с разбиращ поглед и сериозно изражение? Каква несправедливост! Колко нечестно! Как е възможно...

Възможно е. Свикваме с това да не ни е достатъчно и се изпълваме с омраза към всичко , обвиняваме съдбата , другите , липсата на шанс в живота ни. Примиряваме се с понятия като „ карма” , „звезди” , „призвание” и други подобни , за да е по-лесно ,за да понасяме "философски" разочарованията.

Не е нужно. Не трябва. Времето , в което живеем е толкова динамично и е забранено да го губим в оплаквания и съжаления. Не е нужно и да обясняваме защо нещо се е случило или не се е случило. Би ли могъл да откриеш отговор на въпроса защо те има на този свят? Разбира се ,че можеш. Много други преди теб, са написали теории и теории за Битието. Ти ги четеш и приемаш някоя от тях или ти я налагат , когато си мъничък....Но истината, тя не съществува. Истината е е изкуствено създадено понятие от хората. Ние я търсим , за да не спираме на едно място, за да продължаваме да се борим. Истината е като вярата- едно трагично събитие в живота ти , може да те принуди да ги загубиш...

За това...Поискай повече. Не ти харесва това , което вършиш? Намери друго или се научи да го харесваш ( което също не е лесно ) . Човекът до теб не отговаря на очакванията ти, но упорито настояваш , че с него ще остарееш. Какъв смисъл? Искаш да натоварваш близките си , всеки път, когато се видите , с това колко си нещастен/нещастна. Нямат нужда да го чуват. Това е твоят избор.

Може би наистина има щастливи звезди, може би всеки един от нас е призван за нещо велико..или не толкова велико. Или просто е призван. Може би наистина има съдба, може би наистина има сили , които ни водят или погубват. Всеки има право да вярва , в каквото си иска , да се моли , на когото си иска ...

Но...

Поискай повече от това да вярваш. Всичко зависи от нас , в една минута можем да променим хода на Времето, с един наш акт , можем да останем в Историята , с една човешка идея може да се спасят милиони други. Достатъчно е само да излезем от рамките на собствените си разбирания и да поискаме...

Всеки го може.

Да имаш и да нямаш...

Не знам дали помните голямата инфлация през 90-те...Но аз я помня добре , нищо че бях мъничка...Парите се топяха с минути, а маргаринът от ден на ден ставаше по-скъп.Помня как събирахме стотинки в края на месеца за да си купим половин хляб, защото в никакъв случай нямаше да ни стигнат за цял. Какви години...Бурни и трудни, родителите ни работиха, за да виждат как парите им изчезват още преди да са ги получили...

Днес времето не е по-леко , само че аз съм по-голяма. В края на месеца дрънкат моите стотинки, изкарани честно и не толкова лесно...Днес , наистина мога да оценя труда на родителите ми тогава и сега. И нещо повече- аз им се възхищавам на смелостта да отгледат три дечица и да им предоставят възможности с цената на собствените си усилия и лишения. Не знам до колко бих могла да повторя тяхната смелост, но в едно съм сигурна...

Парите не се изкарват, за да се имат, а за да се влагат. Упоритото скъперничество и безцелното спестяване са безсмислени, както са безсмислени безотговорното прахосване и непримерената разточителност.

Парите не бива да се превръщат в ценност. Те са само средство да задоволиш потребностите, но никой не твърди , че задоволяването на потребностите е смисълът на човешкото съществуване...

А можем да инвестираме в толкова много неща. Помислете.

В това да пътуваме.Взимаме заплатата в края на месеца и разпределяме разходите за няколко екскурзии до няколко града в България или до един в чужбина. Посещаваме всички музеи в околностите им , научаваме за Африканското изукство преди десетина века и се връщаме с празни джобове , но пълни с познание за онова , което е било...А музей на Африканското изкуство може да посетите в Трявна ..ако ви се ходи там. Прекрасен е.

В това да се развиваме ментално и физически. Да се запишем на езда , на фитнес, на фигурно пързаляне( моята малка детска мечта) , на спортни танци, на актъорско майсторство( благодаря ти , мамо) , на рисуване, китара , пияно( цели осем години, Господи). Колкото и да вложите в развитието си , то със сигурност ще е на печалба.Може би не веднага, но след време ще има възвращаемост...

В това да се наслаждаваме на онова, което другите правят. Ходете по-често на театър, на опера и на концерти. Посещавайте изложбите на видни наши и чужди творци. Нагледайте се на това, което може би не сте способни да създадете сами , но имате възможността да преоткриете...

В купуването на книги. Зарежете тоя интернет. Да, може би излиза по-евтино и по-бързичко, но друго е да се пипне ,все пак ( колко съм материална, аз!) . Подредете вашата библиотека с най-нови издания на най-стари класици( ако ги преиздават още), купувайте новите автори и ги подреждайте по важност на рафта. Всеки има какво да ни каже.

В образование. Не спирайте да се учите. Дори и да е трудно. Отидете в чужбина да видите как е ( няма как трябва да се пести за това) . Образованият човек се бори по-смело от невежата , защото освен сила , разполага и със стратегия.

В децата си. Може би това е нещото, което е най-малко егоистично. Така и започнах... Родителската инвестиция, която не претендира да е възвръщаема. Но това да даваш за онези, които си създал е геройство, не просто саможертва. То те издига над потребностите и те прави повече от значим, ценен...

За това, приятелю...Недей да пестиш толкова много без да знаеш за какво. Разбира се , не се раздавай прекалено. На никого не дължиш нищо. Дължиш го на себе си. Но вместо да живееш на маргарин , когато не ти се налага наистина , помисли къде можеш да вложиш паричките си...Защото един ден..от любов към децата , няма да имаш право на избор...

Изморена

Не винаги е било така, разбира се. Имало е дни , в които обикалям от едно място на друго, лягам и ставам , излежавам се до късно и ям пуканки пред телевизора...Спомням си ги тези безгрижни дни в детството...и трополенето на капчиците дъжд по прозореца...Все по-рядко ми се случва...По това съдя , че съм пораснала мъничко. Не че не обичам пуканките пред телевизора. Обожавам ги.

Изморена съм...

Умората се топи по всяко квадратче от мен...като глазура върху сладолед. Размазва се по сетивата ми и понякога ме обхваща такова едно спокойствие...Нищо не се случва, когато си уморен...Заспиваш в безразличие, просто нямаш сили за друго...

Изморена съм

Наслаждавам се на умората...Тя , като всичко останало , ще ме напусне някога и какво лошо има в това да се науча да я изживявам пълноценно...Не е толкова безполезна...

Тя ти помага да разбереш, че имаш крака, за да ходиш, ръце , с които всеки ден щракаш на клавиатурата и с които галиш и докосваш...Тя те прави отговорен към съня , задължава те да си легнеш малко по-рано от обикновено , а сънят е полезен за всички нас..Ако си легнеш по-рано, вместо да те задушават някъде с цигарен дим ( или с други задушаващи неща) , може да посънуваш и да се почувстваш щастлив...

Умората ти припомня , че си някой и че правиш нещо , а колко значимо ...това наистина е друга тема. Умората те спасява от това да мислиш за неща , които отдавна си погребал в миналото. Изтръгва те от самосъжалението и те научава да се бориш, защото ако се откажеш тъкмо сега , какъв би бил смисълът на всичките положени усилия? Умората ни помага да оценим труда и да го заобичаме ( ха, тук май се изхвърлих малко..)

Изморена съм

Да и какво от това? Нима трябва да се оплакваме , когато се чувстваме живи и пълноценни , когато живеем за себе си и се надпреварваме с времето. Не...

Е, не бих отказала една купа с пуканки и възможността да ги споделя с онзи , който също толкова уморен ще се излегне на дивана до мен....

Споделената умора е още по-голямо удоволствие...

За всичко ново...

Някога се страхувах да отида на непознато място и да видя нещо ново
Някога не обичах да си сменям любимите маратонки с нови
Някога треперех над разваления си мобилен апарат , защото си го харесвах и не исках друг
Някога си мислех , че не мога без теб....

Дали пораснах? Не мога да кажа..По-скоро е пробуждане или прохождане, немислимо е да те пропусне. В един момент разбираш , че твъде дълго си ходил със старите маратонки , мобилният е за смяна , колкото и да ти е скъп..В един момент разбираш, че „ новото” е неизбежно и единственото , което можеш да направиш е да му се насладиш от край до край...Днес мога да кажа , че си е хубаво...

Всеки нов дом...За това , че можеш цял ден да подреждаш, да декорираш , да създаваш малки тайни места , в които да съхраняваш нещата си , да направиш първата си вечеря там...

Всяка нова работа...За това, че ще се запознаеш с нови хора, ще научиш толкова много неща, които на старата работа си пропуснал.. А и дори и да не научиш, контактатът ти с другите може да те облагороди , да те накара да се замислиш, да те срещне с твоето щастие...

Всяка нова любов...Казвали , че истинаската била една? Кой ви излъга? Всяка нова любов е по-истинска от първата..защото е по-зряла, защото е по-търсена, защото е вярна на себе си и навременна...Всяка нова любов е здраве и път. ..

Ново...звучи предизвикателно и вълнуващо. Нова е всяка крачка, ново е всяко дихание, всяка мимика , всяко докосване ..Замислете се...не сме ли всеки ден по-нови от вчера- с нашите стремежи и надежди , с нашите решения и прегрешения? Толкова нови, че сами не можем да се разпознаем понякога в огледалото...Ние не остаряваме , само се изменяме ....

Променяй се и ти ...