Не винаги е било така, разбира се. Имало е дни , в които обикалям от едно място на друго, лягам и ставам , излежавам се до късно и ям пуканки пред телевизора...Спомням си ги тези безгрижни дни в детството...и трополенето на капчиците дъжд по прозореца...Все по-рядко ми се случва...По това съдя , че съм пораснала мъничко. Не че не обичам пуканките пред телевизора. Обожавам ги.
Изморена съм...
Умората се топи по всяко квадратче от мен...като глазура върху сладолед. Размазва се по сетивата ми и понякога ме обхваща такова едно спокойствие...Нищо не се случва, когато си уморен...Заспиваш в безразличие, просто нямаш сили за друго...
Изморена съм
Наслаждавам се на умората...Тя , като всичко останало , ще ме напусне някога и какво лошо има в това да се науча да я изживявам пълноценно...Не е толкова безполезна...
Тя ти помага да разбереш, че имаш крака, за да ходиш, ръце , с които всеки ден щракаш на клавиатурата и с които галиш и докосваш...Тя те прави отговорен към съня , задължава те да си легнеш малко по-рано от обикновено , а сънят е полезен за всички нас..Ако си легнеш по-рано, вместо да те задушават някъде с цигарен дим ( или с други задушаващи неща) , може да посънуваш и да се почувстваш щастлив...
Умората ти припомня , че си някой и че правиш нещо , а колко значимо ...това наистина е друга тема. Умората те спасява от това да мислиш за неща , които отдавна си погребал в миналото. Изтръгва те от самосъжалението и те научава да се бориш, защото ако се откажеш тъкмо сега , какъв би бил смисълът на всичките положени усилия? Умората ни помага да оценим труда и да го заобичаме ( ха, тук май се изхвърлих малко..)
Изморена съм
Да и какво от това? Нима трябва да се оплакваме , когато се чувстваме живи и пълноценни , когато живеем за себе си и се надпреварваме с времето. Не...
Е, не бих отказала една купа с пуканки и възможността да ги споделя с онзи , който също толкова уморен ще се излегне на дивана до мен....
Споделената умора е още по-голямо удоволствие...
5 коментара:
Супер, оправяй пуканките - след малко идвм с дивана :)
:))))Алекс, вие нямате диван у вас:П:П
И аз съм иморенка, мило мече...но сега откривам колко е важно въпреки умората да не спираш на едно място:)и е много хубаво пуканките да ги споделяш не с един, ами с цял диван приятелчета...имам тук един диван - голям е...побира много мечовци и очаквам да се напълни на 17ти вечерта...грабвайте Марто и идвайте:)))
Идваме,Ралка:) А Марто...как ще го вземем не зная:П но предполагам, че той вече знае как :) много те обичам :П
добре е Мил, много добре започваш и накрая стигаш до същественото
в крайна сметка не си толкова изморена , колкото че има нещо по важно - като споделеността , нали ?!
преди малко четох едно разказче на една наша позната, която също е в лит кръга "Рамбо 13"
виж всъщност докъде може да стигне липсата на споделеност :
http://www.segabg.com/online/article.asp?work=print&issueid=3105§ionid=20&id=0004902
надявам се да ти хареса, Мил :) :)
Публикуване на коментар