Някога се страхувах да отида на непознато място и да видя нещо ново
Някога не обичах да си сменям любимите маратонки с нови
Някога треперех над разваления си мобилен апарат , защото си го харесвах и не исках друг
Някога си мислех , че не мога без теб....
Дали пораснах? Не мога да кажа..По-скоро е пробуждане или прохождане, немислимо е да те пропусне. В един момент разбираш , че твъде дълго си ходил със старите маратонки , мобилният е за смяна , колкото и да ти е скъп..В един момент разбираш, че „ новото” е неизбежно и единственото , което можеш да направиш е да му се насладиш от край до край...Днес мога да кажа , че си е хубаво...
Всеки нов дом...За това , че можеш цял ден да подреждаш, да декорираш , да създаваш малки тайни места , в които да съхраняваш нещата си , да направиш първата си вечеря там...
Всяка нова работа...За това, че ще се запознаеш с нови хора, ще научиш толкова много неща, които на старата работа си пропуснал.. А и дори и да не научиш, контактатът ти с другите може да те облагороди , да те накара да се замислиш, да те срещне с твоето щастие...
Всяка нова любов...Казвали , че истинаската била една? Кой ви излъга? Всяка нова любов е по-истинска от първата..защото е по-зряла, защото е по-търсена, защото е вярна на себе си и навременна...Всяка нова любов е здраве и път. ..
Ново...звучи предизвикателно и вълнуващо. Нова е всяка крачка, ново е всяко дихание, всяка мимика , всяко докосване ..Замислете се...не сме ли всеки ден по-нови от вчера- с нашите стремежи и надежди , с нашите решения и прегрешения? Толкова нови, че сами не можем да се разпознаем понякога в огледалото...Ние не остаряваме , само се изменяме ....
Променяй се и ти ...
Някога не обичах да си сменям любимите маратонки с нови
Някога треперех над разваления си мобилен апарат , защото си го харесвах и не исках друг
Някога си мислех , че не мога без теб....
Дали пораснах? Не мога да кажа..По-скоро е пробуждане или прохождане, немислимо е да те пропусне. В един момент разбираш , че твъде дълго си ходил със старите маратонки , мобилният е за смяна , колкото и да ти е скъп..В един момент разбираш, че „ новото” е неизбежно и единственото , което можеш да направиш е да му се насладиш от край до край...Днес мога да кажа , че си е хубаво...
Всеки нов дом...За това , че можеш цял ден да подреждаш, да декорираш , да създаваш малки тайни места , в които да съхраняваш нещата си , да направиш първата си вечеря там...
Всяка нова работа...За това, че ще се запознаеш с нови хора, ще научиш толкова много неща, които на старата работа си пропуснал.. А и дори и да не научиш, контактатът ти с другите може да те облагороди , да те накара да се замислиш, да те срещне с твоето щастие...
Всяка нова любов...Казвали , че истинаската била една? Кой ви излъга? Всяка нова любов е по-истинска от първата..защото е по-зряла, защото е по-търсена, защото е вярна на себе си и навременна...Всяка нова любов е здраве и път. ..
Ново...звучи предизвикателно и вълнуващо. Нова е всяка крачка, ново е всяко дихание, всяка мимика , всяко докосване ..Замислете се...не сме ли всеки ден по-нови от вчера- с нашите стремежи и надежди , с нашите решения и прегрешения? Толкова нови, че сами не можем да се разпознаем понякога в огледалото...Ние не остаряваме , само се изменяме ....
Променяй се и ти ...
4 коментара:
Аз продължавам да си мисля, че не всяка нова любов е по-хубава...това, че е по-зряла изобюо не е хубаво...човек трябва да обича като дете..като непорастнало дете:)))поне така мисля сега, Миле...може би още не съм дорасла за нещо зряло...
Ралче, мисля, че винаги има един момент, в който нещо се обърква в системата и човек, без да иска, разбира се, пораства :) Неизбежно и факт. Тогава именно започва да обича и по друг начин... Не знам дали това означава "зряло"... Но е реално... и пак е достатъчно хубаво, повярвай ми:) Възрастта и времето имат значение... Но най-важен е човекът, с когото си :)Не е ли така?
Мил, това звучи много красиво като разказче, :)
само трябваше да вкараш един-двама героя и някакъв незначителен сюжет :)
Поздравления за писането ти :)
Мерси, Плам :) Всъщност е доста непрофесионално като писане , но пък е искрено и е цялата истина:)А за героите..няма нищо случайно :)те са си там в разказчето, но малко инкогнито..:П
Публикуване на коментар