Сбърках ли като повярвах в нас?
Щастлива ли без тебе бях?
В съня като не дочувах твоя глас
Изпитвах ли отново онзи глупав страх?
Беше ли с мен, не зная
С мен ли си сега, когато любиш ме
Дали стоиш на прага на безкрая
Или просто губиш ме?
Пясъчен часовник си счупил снощи
Върху мойто тяло пясъка разпръскваш,
И целуваш нежно без да знаеш още
Че пак ме няма тук...
Времето преследва ме, изпуснато
От твоите ръце подгонено
И всичко онова пропуснато
Изчезва по тялото със спомена...
Пак ме няма тук.
2 коментара:
хубаво е, Миле...красиво пишеш - не знам за кой път ти го казвам:)))
ммм:) Ралче, за кой ли път ти благодаря:) важното е да е истинско, пък до колко професионално...това е друг въпрос! лов ю
Публикуване на коментар