Вкусно

Вкусно било, казваш...Няма как да не е. Това сладостно-горчиво усещане, което гъделичка езика ти. И си склонен да си представиш други хиляди сладко-горчиви усещания, но се съсредоточваш върху това. Умението да се съсредоточваш наистина е важно, за да изживееш пълноценно насладата да вкусваш...

Например, кафето си рано сутрин. Да не си помисли друго? Говоря ти за кафето, което утре ще изпия в ранни зори, за да се събудя. Ще пропусна да го пия на терасата, защото сега я ремонтират, „изолират я”. И докато „вкусвам” и се отдавам на аромата, няма да си мисля какво правиш ти.

Или например вечер...Докато пия студената бира на бара и горчивото на малки глътки влиза в мен, ще се отдам точно и само на нея, на бирата...И няма да се питам случайно дали и ти „вкусваш” в момента и колко горчива е тя.

Ще разчитам на това, че ти е хубаво. Иска ми се да вярвам, че магията я няма и че двамата изпихме горчивото на нашата младост. Не искам да знам, а да вярвам, че си продължил напред.

На същите места, със същите навици, със същата нежност как правиш компания на онази, с която „вкусвате” сладостта на живота...когато почувствам твоето щастие, може би...ще спра да тъгувам и аз.