Тръгна си ..
Погледах малко твоя ход забързан
Отиваш си..
И ти си прав , за мен не си завързан
Твърдиш , че обич е това
Заричаш се, че може би щастлив си бил
А не са ли туй безсмислени слова
Май, друго всъщност в мене си открил..
Да, въобще не съм перфектна,
И страстна съм и бурна и ревнива,
А твоята представа за мене бе дефектна,
Аз-неопитомена съм и рядко дива....
Не съм мечтата твоя ,
Не съм нито ангел , нито фея,
Но и ти не си за мен героя,
За когото мисля и копнея...
Нима не си разбрал все още
Че след толкоз развенчани персонажи
И след толкоз безполезни нощи
Само онова зад маските е важно...
Моята ти дадох вчера
И за първи път лицето ми видя
С посивели очни ябълки, като болна от холера
Нещастна, мъничка , сама...
Това съм аз- не нося благородно име,
Нямам свита и войска ,
падам , ставам , раняват ме и вия,
от болка, мъка или самота...
Аз няма да те спирам ,
По стъпките ти да вървя,
Когaто нещо си отива ,
Подари му свобода...
8 коментара:
много красиво пишеш,Миле...и тъжно:~)
Мерси,Ралка. Ами, тъжничко е ...но пък понякога само тъжните неща ме карат да пиша...и май доста често моето вдъхновение , това са моите мигове на тъга. Един много щастлив човек не може да изрази щастието си с думи. А и не е нужно. Повечето велики писатели са преживяли тежки драми и са взимали съдбоносни решения...аз не съм от тях , но понякога благодаря на моите тъжни моменти, които раждат тази поредица от думи. Велики или простички, поне са искрени.
мил, много непринудени темички си намираш и много силно искаш да ги изразиш
само че не се опитвай да ги вкараш в рими , от това само страдат стихчетата и се получава много по-слабо отколкото всъщност може да го изкажеш свободно
и все пак извиняай за гадното ми мнение :)
Плам, всяко творчество се нуждае от критика:)Даже ти благодаря за " гадното мнение" . Всъщност римите винаги са ми били страст, но едва ли мога да бъда толкова добра като истинските поети. Не се и стремя.Не се и опитвам. Всичко, което пиша е продукт на чиста емоция. До колко се получава, това е друг въпрос:)
Пак ти благодаря и не се притеснявай не ме засягаш по никакъв начин.
ot Ivan Dimitrov
znaesh li neveroqtno e
ne sym chel neshto po hubavo ... moje bi zashtoo znam zashto e napisano ... to me dokosva i po skoro pronizva...
Iskam da znaesh samo, che ne si prava ... tova e!!! siguren sym, che ne si !!! Chuvstvata, Mile nosqt mnogo poveche informatsiq ot misylta . emotsiqta e edno hrumvane ...no tq bi sledvalo da e kratkovrememno qvlenie ... kakvoto e i hrumvaneto ... sled vreme chuvstvata (kakto i misylta ) bi slevalo da pokajat istinata na tazi emotsiq da q othvyrlqt ili potvyrdqt.
Dano nqkoi den geroinqta na tvoeto stihche nameri svoq blqskav geroj ... no spored men realnostta ne e takava ... ne mi vqrvash znam, teb chovek ne moje da te nakara da mu povqrvash ako ne go usetish ako ne go pochuvstvash . Taka trqbva, ynache mnogo shte te lyjat. Vseki, koito misli e mnogo po gliupav ot tozi koito chuvstva zashtoto tozi, koito misli - moje da misli pogreshno, a tozi koito chuvstva ne moje d a chuvstva neshta koito sa neverni ... hmm ne moje li ?
pak ti se qdosvam kakto onazi vecher,drakoncheto v men se razvihrq ... kazvash mi neshta koito me obijdat , koito ne sa verni ... moje bi prekaleno mnogo mislq. Vednaga mi idva da izbqgam da zatvorq tozi blog i da ne ti pisha tova...
ne me razbirash ... i ne me poznavash za teb jivota e tova koeto si vidqla, do sega tova koeto si pochuvstvala do sega ...
vseki koito chuvstva znae poveche ot vseki koito misli ...dali? ako e taka az znam, kakvo chuvstvam i nikoi ama absoliutno na nikoi ne davam da mi kazva, che gresha pod kakvato i da e stihotvorna forma kolkoto i neveroqtno da e stihcheto koeto e napisal ... Az znam, che obicham i znam tochno kakvo obicham v teb.
vseki jivee sys svoite istini taka e po lesno ....
samo oshte neshto
prez tseliq si jivot sym mechtal da sreshna nqkoi, koito da go e grija za men ... koito da me obicha tova e tolkova tsenno
nqma nishto po hubavo ot tova da si trygnesh ot nqkogo i toj da te hvane za rykata kazvajki ti, che te obicha ... che dyrji na teb ...
tezi neshta stoplqt ...
kogato otblysnesh nqkogo, kogato proqvish symnenie sprqmo negovata liubov a toj naistina e bil iskren tova boli ...
sega syjelqvam che tolkova se otpusnah ... ne zashtoto vsichko svyrshi, a zashtoto prez tsqloto vreme ti si syzdade mnenie za men, koeto sega me obijda... az prosto ne sym takyv chovek ...
prekaleno sym qdosan slyntse izvini me
po dobre e da si lqgam
Слънце, може би си прав, може би наистина не съм те познавала...Благодаря ти за това , което си написал. Доста е искрено и истинско. Можеш да ми простиш за грешната преценка, но аз не търся бляскав герой, аз търся себе си. Когато започна да реагирам така, както другите искат да го направя, това означава само едно- започнала съм да се губя...А твърде много желая да се намеря.Винаги ще ме е грижа за теб:) тези неща не се променят толкова бързо, поне за мен:)
ot Ivan Dimitrov
taka e
za men syshto
ti tolkova mnogo iskashe da te opoznaq i da te razbiram poveche ...
smqtam, che mnogo naprednah v tova ...
utroto vinagi e po mydro ot vecherta
uspeh ti jelaq... slyntse vsichko, koeto iskam e da si shtastliva
i da ne spirash da obichash ...
Kolkoto do men iskam da znesh, che mnogo te obichah i shte mi lipsvash.Prosti mi, che ne chuvah dumite ti, po nqkoga, i ne vijdah kakvo prichinqvat postypkite mi ...
...az syshto tyrsq sebe si
uspeh Mile
и е време и двамата да намерим това, което търсим:) не искам да губя повече близки приятели:) не се измъчвай:) дишай:)
Публикуване на коментар