Le dragon

Всеки от нас лесно може да си представи как изглежда един Дракон. Странно, но факт ...Не ни е нужно да се напрягаме много. Драконът в различните времена и култури сякаш е запазил своя първоначален облик- такъв , какъвто го описват в средновековната литература- голямо влечуго , което бълва огън и има крила на люспестия си гръб. Драконът няма нищо общо с динозаврите, защото е измислено същество и все пак сякаш наистина го е имало , станал обект на толкова много легенди , култове и предания...

Знаете ли каква е разликата между европейския и азиатския дракон? Няма начин да не знаете. Нашият дракон е по-скоро зловещ. Често е разгневен и опасен. Никога не е доволен, винаги иска всичко. Отвлича млади момичета и момчета и ги превръща в роби. Според библейските предания ( да оставим на страна езическите вярвания) драконът всъщност е въплъщение на Сатаната. Не случайно Ева и Адам са били изкушени да извършат грях от Дявол, преобразен в змия. Свети Георги сам промушва с копието си същество, което във фолклора наричаме Змей , роднина на по- изтънченото Дракон. Европейският Дракон е предизвикателство. Той се появява , за да бъде победен или за да те победи. Няма милост за онзи, който се страхува. Вярно, битката е ужасяваща, тъй като Драконът притежава необикновени възможности и изключително развити сетива , което подсказва и самото му име. На гръцки има глагол с този корен , който се превежда като „ гледам” , „виждам” . Той вижда всичко- всяко движение, всеки опит за бягство и не пропуска да те опърли ако му се предадеш...

Азиатският Дракон е опасен ( неразделимо цяло от мощна енергия ) , но не враждебен. Живее по няколко хиляди века , притежава мъдрост , с която съди и прощава. В Китай, Япония и Корея , драконите са почитани и обожествявани. Драконът често е пазител на тайни съкровища. Той не обича да се показва и го прави само в крайни случаи пред избрани пълководци. Азиатският Дракон също е предизвикателство, но посочва пътя и не ти остава друго освен да го следваш...

С европейски или азиатски произход , драконите съществуват и днес. И най- странното е , че са станали част от нас. Не е нужно да се прераждаш , за да бъдеш Дракон. Всеки от нас носи в себе си нещо „ драконовко” , ето защо ни е толкова познат и можем да си го представим съвсем лесно.

Драконът в нас се прави че спи. Но всъщност той винаги бди. Кълбо от агресия , недоволство и капризи , всеки един момент е способен да избухне и да тръгне да пали и унищожава. За съжаление , ( може би , защото все пак сме европейци) малко е трудно да е добронамерен. Когато се развилнее, то е защото иска повече от това , което има. И даже е сигурен в правото си да иска. Действа самосиндикално, прибързано и емоционално. След като превърне всичко в пепел се прибира в бърлогата си , за да разбере , че нищо не е постигнал. Изиграл е ролята си на лош, показал е , че е по-силен...и накрая не е останал никой , с когото да се бори.

Драконът е осъзнал , че е сам...

Най-интересното е , че и да искаме да подтиснем това същество , което живее в нас, няма да успеем . Самозалъгвайте се и се опитвайте да обичате всичко и всеки. Ние сме хора, тоест осъдени да грешим. ( не можем да се сърдим на Ева). Понякога , драконът в нас , просто трябва да направи това, което е замислил с риск да се самоунищожи. Но той не е нищо повече от качествена характеристика. Тоест, макар и необуздан и ненавременен , все пак може да бъде изучен и да бъде разбран. Можете да му се карате и сами да си го прибирате, въпрос на компромис- все пак живеете заедно. Не го обвинявайте остро и нападателно. Той си е такъв. Помогнете му да помъдрее...