Да имаш и да нямаш...

Не знам дали помните голямата инфлация през 90-те...Но аз я помня добре , нищо че бях мъничка...Парите се топяха с минути, а маргаринът от ден на ден ставаше по-скъп.Помня как събирахме стотинки в края на месеца за да си купим половин хляб, защото в никакъв случай нямаше да ни стигнат за цял. Какви години...Бурни и трудни, родителите ни работиха, за да виждат как парите им изчезват още преди да са ги получили...

Днес времето не е по-леко , само че аз съм по-голяма. В края на месеца дрънкат моите стотинки, изкарани честно и не толкова лесно...Днес , наистина мога да оценя труда на родителите ми тогава и сега. И нещо повече- аз им се възхищавам на смелостта да отгледат три дечица и да им предоставят възможности с цената на собствените си усилия и лишения. Не знам до колко бих могла да повторя тяхната смелост, но в едно съм сигурна...

Парите не се изкарват, за да се имат, а за да се влагат. Упоритото скъперничество и безцелното спестяване са безсмислени, както са безсмислени безотговорното прахосване и непримерената разточителност.

Парите не бива да се превръщат в ценност. Те са само средство да задоволиш потребностите, но никой не твърди , че задоволяването на потребностите е смисълът на човешкото съществуване...

А можем да инвестираме в толкова много неща. Помислете.

В това да пътуваме.Взимаме заплатата в края на месеца и разпределяме разходите за няколко екскурзии до няколко града в България или до един в чужбина. Посещаваме всички музеи в околностите им , научаваме за Африканското изукство преди десетина века и се връщаме с празни джобове , но пълни с познание за онова , което е било...А музей на Африканското изкуство може да посетите в Трявна ..ако ви се ходи там. Прекрасен е.

В това да се развиваме ментално и физически. Да се запишем на езда , на фитнес, на фигурно пързаляне( моята малка детска мечта) , на спортни танци, на актъорско майсторство( благодаря ти , мамо) , на рисуване, китара , пияно( цели осем години, Господи). Колкото и да вложите в развитието си , то със сигурност ще е на печалба.Може би не веднага, но след време ще има възвращаемост...

В това да се наслаждаваме на онова, което другите правят. Ходете по-често на театър, на опера и на концерти. Посещавайте изложбите на видни наши и чужди творци. Нагледайте се на това, което може би не сте способни да създадете сами , но имате възможността да преоткриете...

В купуването на книги. Зарежете тоя интернет. Да, може би излиза по-евтино и по-бързичко, но друго е да се пипне ,все пак ( колко съм материална, аз!) . Подредете вашата библиотека с най-нови издания на най-стари класици( ако ги преиздават още), купувайте новите автори и ги подреждайте по важност на рафта. Всеки има какво да ни каже.

В образование. Не спирайте да се учите. Дори и да е трудно. Отидете в чужбина да видите как е ( няма как трябва да се пести за това) . Образованият човек се бори по-смело от невежата , защото освен сила , разполага и със стратегия.

В децата си. Може би това е нещото, което е най-малко егоистично. Така и започнах... Родителската инвестиция, която не претендира да е възвръщаема. Но това да даваш за онези, които си създал е геройство, не просто саможертва. То те издига над потребностите и те прави повече от значим, ценен...

За това, приятелю...Недей да пестиш толкова много без да знаеш за какво. Разбира се , не се раздавай прекалено. На никого не дължиш нищо. Дължиш го на себе си. Но вместо да живееш на маргарин , когато не ти се налага наистина , помисли къде можеш да вложиш паричките си...Защото един ден..от любов към децата , няма да имаш право на избор...