
Криеш длани в мен, целуваш ме със страх
Аз не искам нищо да спечеля
Копнея само да бъда онази, която бях.
Рисувай със сълзите си по мен
Слей ме със себе си веднъж
Събуди се прероден...
Мигът е щастието наше.
Споменът за тръпка ще остане
От него ли си тъй уплашен?
Умира в мисли любовта
Умира в съботния ден
По-силна е плътта...
2 коментара:
обичам те, Миле...стига сълзи - усмихни се :))
Честно, не бях чела по нежна поема... почти ме разплака! Браво!
Публикуване на коментар