Казват, че лошото не идвало само. Като се заредят едни такива неприятни неща и нямат край...Ама че живот! От странен по странен, идва ми да му стисна ръката.
Миналата седмица телефонът ми се прецака. Машинка, случва се. Удариха колата на гаджето ми, неопитни хора, какво да ги правиш...Е, влизането с взлом и обирът малко ме притесниха, но след като няма отвлечени хора, добре си е...
Казвам си, разби ми се телефонът, но контактите си ги имам, увеличават се всеки ден и ме обогатяват, за какво ми е?
Колата е ударена, но нали не бяхме в нея? Живи сме, здрави сме. Можем да се прегърнем.
Откраднаха ми подаръка за завършването на висшето, ама не ми откраднаха дипломата (на кой ли му дреме, че я имам)...
Всичко понякога излиза извън контрол, прегъва ни в странни форми, за да усетим адреналинът да се покачва, да нахлува кръв в главата...Да ни изтръгне от летаргията, да се погледнем отвътре, да разберем всъщност колко сме назависими.
И да се усмихнем. Не живея за вещите, аз само си служа с тях. Мога да ги подаря, да ги заменя, да ги забравя, да изчезнат...
Живея с другите и заради тях. Не заменям нито една прегръдка за нов телефон. Алчна съм за нежност и грижа и завиждам на всички, които ги имат в изобилие. Трупам спомени за горещи и страстни нощи и това е най-голямото ми богаство. Чувствам се горда, когато подаря внимание без да очаквам нищо в замяна. Имам си всичко. Пълноценна съм.
Лошите неща в живота ми просто ми припомнят този факт. Как да не им бъдеш благодарен?
3 коментара:
така е, Миленце:))вещите не ни правят щастливи, а любовта и приятелите го правят:)))гуш - ралка (аз си изтрих блога:)
Еее, Ралче! Защо го изтри?? беше толкова хубав!! целувам те!
Миле, направи ми по-хубава вечерта! Много позитивно, браво :)
Публикуване на коментар