Като недоизпушена цигара си...като свършека на света, който си представям. Идваш, когато отказвам да те приема, идваш късно...идваш точно никога. Между съня и истината си. По средата на моя духовен оргазъм. По средата на нищото. Там си. Имаше те. И те нямаше. Истина си. И не толкова. Искам те. Знам със сигурност. Знам, че сред тази изгубеност, сред тази никаквост, на ръба на смеха и сълзите, знам че понякога те усещам. Знам, че ми се усмихваш зад сапунения мехур. Че малката ти бяла ръчичка чертае с пръст моя път напред....И аз ти се усмихвам. И се чувствам вечна, вечна...И няма какво повече да ти кажа. Не мога да бъда по-малко недоизказана. На път съм. На път към теб. Мисля, че от това бягане към теб, спрях да чувствам тялото си. Летя като вятъра. И пред него. Надбягвам се с времето. И с теб. Но няма да бягам от теб. Не си. Не си моя страх. Вече не. Вече знам, че си най-важното. Вече знам колко лица носиш. Вече знам как да не се страхувам от теб. Знам и колко далече си. Знам кога те няма, знам кога да си поиграя с теб. Да те погъделичкам. Знам, че липсваш...
Като недоизпушена цигара си. Като спомена от дим. Като болка в ставите. Като среднощна тръпка, като буба в окото ми. Като засъхнал восък по пръста ми, паднал от запалена свещ...Като недоизпушена цигара си. Като кръговрат. Не мога да избягам от теб, не мога...
Винаги ще бъда тук за теб, Любов....
1 коментар:
къде се губиш, Миле?...таз любов ли те отнесе на някъде:))
Публикуване на коментар