Малко и нищо в теб се събира
Капчица дъжд по гладка повърхност
Вулканче в душата ти и лава извира
Все гониш, все тая трескавост, все тая задъханост...
Кръв или слънце в тебе кипи?
Море от въпроси, гняв и усилие някакво...
И какво търсят отново тези очи?
Пътища много, изходи всякакви...
Изгрев кървав, есенен хлад,
В сърцето ти чувства от всякъде,
Подправени с мъничко страх....
1 коментар:
страхотно е, Миле:)))наистина умееш да подчиняваш красотата на думите:)
Публикуване на коментар