Не мога да обичам всеки ден, колкото и да опитвам. Добротата не намирам понякога. Знам, че е в мен. Там си е. Подсъзнателно съм добра. Подсъзнателно правя всякакви компромиси. Най-вече със себе си. По малко с другите. И все пак добротата е и за другите. Вярвам, че когато съм добра към себе си, когато намирам сили да се обичам, се влюбвам и в другите...
Напоследък съм паднал ангел, крилете ми увехнаха и се откършиха от мен. Не съм ги погребала още. Казват ми, че ще поникнат други. Казват ми и аз кротко им вярвам. Падналите ангели могат да бъдат много кротки макар че в повечето случаи не са. Понякога полудяват от мъка по крилата си и почват да крещят, да буйстват, да причиняват болка...
Истината е, че едва ли непрекъснато можем да летим. Уморим ли се само за миг, падаме. И се научаваме да вървим, да стъпваме по земята, да мълчим, да не говорим за „небесни неща”, да се правим ( когато се случват около нас) ,че не ни засягат, че никога не е било...
Но падналият ангел трудно забравя за летенето. Само се прави, че не му пука. Че свиква с вървенето. Вътрешно, той си остава добър, влюбчив и доверчив. Истината е, че макар и на Земята и осакатен, всеки ден си представя как лети. За секунда време дори...се чувства щастлив. Не само споменът го крепи, а и всичко ангелско, което се кани да направи като му пораснат отново крила...
А те растат...с всяка изминала година със сантиметър. Вече са бебета – крила. Няма как да полетиш с тях, нито да ги видиш...Но усещането е там. Усещането, че си жив. Че един ден ти е писано да полетиш...И да видиш небесните чудеса, на които си се радвал преди време...
Паднал ангел, със залепено лице на прозореца, съзерцава отиващия си ден и мечтае за своите „непораснали” криле....
9 коментара:
"Приятелите са ангели,които ни помагат да се изправим на крака в моментите,когато крилата ни не помнят как да литнат!"
Не е страшно да си паднал ангел(няма как все някога да не повървиш малко по земята),по-страшно е,да не искаш да си спомниш как се лети! (образно казано) ;)
:) Права си, Духче:) колко хубаво звучи:) Обичам си те :)
Много те обичкам,крилато Ангелче!:)
"Понякога полудяват от мъка по крилата си и почват да крещят, да буйстват, да причиняват болка..."
...точно така, при това бавно и систематично, без капка жал... и няма жива сила, която да ги трогне или стопли...унищожават ВСИЧКО по пътя си, не се спират докато не се справят дори и с мечтите ти... за да ги боли и другите толкова, колкото ги боли и тях...
...не исках да ти развалям разказчето, но не се стърпях като прочетох това... не ангел, a чудовище!
:) Колкото ангелче, толкова и дяволче, Хоуп:) Но едва ли само аз съм така:) А мечтите...са мечти,когато си остават нереализирани..а тогава, никой не може да ги унищожи:) И това му е хубавото на мечтите:) Не си прав за тях. Това, което наричаш мечти, при теб е "желание"...с желанията е различно.
... да да, ама не... дяволче :) мечтите не са безсмъртни, а като всяко смъртно нещо и те са уязвими от... чудовища :)))
...не е желание, слънце, падналите ангели убиват първо него... после идва надеждата и тн. :))) мечтите са последни .... за десерт :)))
miss you :(((
мечтите са безсмъртни, дори когато надеждата умре:) но няма нужда да се замисляш над това...радвай се на всеки ден без да има някаква причина...и щастието се случва:) рано или късно! Поникват крилца:) Сигурна съм!
...за сетен път се уверявам, че си най-позитивния човек който познавам :))) чудовище такова :)))
За пореден път, Миле, възхищаваш, трогваш, очароваш... С една дума-красиво.... Целувки :)))
Дани
Публикуване на коментар