Опиянена, щастлива и очаквана не съм
В плен на себе си оставам
На страхове,илюзии и други светове
Без да искам и случайно преигравам
Любов, ти крайност неописана,
Болка, огън, болест и сълзи,
Дали съдбата мене е орисала,
С тебе да се разминавам и да ме боли
Прекрасна и недосънувана
Алчна, изпиваща и бурна,
Гонена, линчувана, оплювана,
Моля те, всичко взето да ми върнеш...
Не искам ти крилете,
Не искам Рая, твой, измамен, чудноват
Не искам космически галактики, планети
Не искам всъщност твоя Ад
Защото твоят огън не стопля, а изгаря
Защото в теб умирам първо, за да се родя
И как да имам в тебе вяра,
Убийца, малка, роднина на греха?
2 коментара:
...много е красиво, тъжничко, но красиво :)
...това, което пишеш не стопля, то изгаря :р
:))))
Публикуване на коментар