Питам те...
„Сили имаш ли да полетиш?”
„Колко глас остава ти , за да изкрещиш?”
„За какво са ти тези ръце?”
„Тупти ли в тебе сърце?”
Питам се...
А имам ли сили аз да продължа?
Пътя свой дали ще извървя?
С колко стихии още трябва да се боря?
Ще се спра ли пак преди завоя?
Питаме се...
Тъй като сме двама...
И тъй като и за двамата е яма
Дали да не поговорим за това?
И без друго не обичам да стоя сама...
Питаме се...
И след толкова въпроси
Питам се последно аз
Защо краката ни са боси
И защо щастливо смея се с глас...
3 коментара:
1. Нежно е...
2. Ревност...
3. Само този глупак да знаеше какво може да има....
Ха:) кой изскочи от мъртвите:) мислех ,че си спрял да ме четеш:) Мерси за точка 1:)другите няма да ги коментирам, защото изобщо не ги разбирам:))))
LOL.... що ме прати така при мъртвите :р
Не съм спирал да те чета, просто натоварен месец..... това е.
Трябва да отбележа че имаш огромна еволюция с римите....
...а що се отнася до двете точки... друг път :)
Публикуване на коментар