Не сте ли забелязали как целият ни живот преминава в това да отговаряме на някакви очаквания , да сме преследвани от усещането , че нараняваме,само защото сме пропуснали да правим това, което другите искат да направим за тях...
Цял живот се борим с чувството за недуовлетвореност от другата страна.
Не било така? Я, си помисли...
Вчера като отказа да се видиш с най-добрата си приятелка, не те ли натъжи фактът, че тя ще е огорчена?
Онзи ден пропусна ли да хвърлиш пет стотинки на бедния старец , който винаги стои на ъгъла и минаваш през него по два пъти на ден...?
Отказа ли секс на гаджето онази сутрин , когато ти каза , че си красива за първи път от както сте заедно?
А да не говорим как се почувстваха родителите ти , когато ги увери, че ще се прибереш след един час , а будуваха до три сутринта заради теб..
Истината е , че не трябва да правим нещата така, както другите очакват да ги правим.
Егоист? Може би малко , но не прекалено ...Идеята е да не бягаме от себе си , за да сме до тях. Идеята е да имаме време за себе си , да опознаем настроенията , греховете и предпочитанията си , да сме длъжници първо на на нас самите и след това на другия..
Защото ..представете си какво би станало, ако решим да отговорим на всички очаквания? Ами ако ти утре ме помолиш да скочим заедно от шестия етаж и мен ме хване страх...трябва ли да ми е гузно след това, че си скочил само ти?
Казват, че от любов можеш да направиш всичко...Съгласна съм. И повече от повечето, нали? Но и в обичта си към хората, не бъдете крайни....На никого не сте длъжни и това , че са ви похвалили, погалили, усмихнали, поканили, нахранили , нагушкали , нацелували...не им дава право да искат същото от вас..
Не сте ли забелязали как целият ни живот минава в чудене как да накараме другите да ни одобрят , да ни харесат , приемат и разберат..Не е нужно..Ако не ни харесват такива , каквито сме , значи не ни заслужават. Всеки има своя избор..
Така, твоята приятелка ( ако е такава) ще приеме , че днешният ти ден е бил натоварен, бедният дядо на ъгъла ще ти се усмихне и ще протегне ръка към някой друг, гаджето ти ще получи онова , което иска... някоя друга сутрин , а родителите ти ( горките те ) , следващият път, ще те оставят без ключ , за да се научиш да се прибираш на време...
Животът не е стремеж за задоволяване потребностите на другите , а потребност да задоволяваш..когато си готов, изучил си се, отпуснал си се и си в хармония с твоето Аз..
Цял живот се борим с чувството за недуовлетвореност от другата страна.
Не било така? Я, си помисли...
Вчера като отказа да се видиш с най-добрата си приятелка, не те ли натъжи фактът, че тя ще е огорчена?
Онзи ден пропусна ли да хвърлиш пет стотинки на бедния старец , който винаги стои на ъгъла и минаваш през него по два пъти на ден...?
Отказа ли секс на гаджето онази сутрин , когато ти каза , че си красива за първи път от както сте заедно?
А да не говорим как се почувстваха родителите ти , когато ги увери, че ще се прибереш след един час , а будуваха до три сутринта заради теб..
Истината е , че не трябва да правим нещата така, както другите очакват да ги правим.
Егоист? Може би малко , но не прекалено ...Идеята е да не бягаме от себе си , за да сме до тях. Идеята е да имаме време за себе си , да опознаем настроенията , греховете и предпочитанията си , да сме длъжници първо на на нас самите и след това на другия..
Защото ..представете си какво би станало, ако решим да отговорим на всички очаквания? Ами ако ти утре ме помолиш да скочим заедно от шестия етаж и мен ме хване страх...трябва ли да ми е гузно след това, че си скочил само ти?
Казват, че от любов можеш да направиш всичко...Съгласна съм. И повече от повечето, нали? Но и в обичта си към хората, не бъдете крайни....На никого не сте длъжни и това , че са ви похвалили, погалили, усмихнали, поканили, нахранили , нагушкали , нацелували...не им дава право да искат същото от вас..
Не сте ли забелязали как целият ни живот минава в чудене как да накараме другите да ни одобрят , да ни харесат , приемат и разберат..Не е нужно..Ако не ни харесват такива , каквито сме , значи не ни заслужават. Всеки има своя избор..
Така, твоята приятелка ( ако е такава) ще приеме , че днешният ти ден е бил натоварен, бедният дядо на ъгъла ще ти се усмихне и ще протегне ръка към някой друг, гаджето ти ще получи онова , което иска... някоя друга сутрин , а родителите ти ( горките те ) , следващият път, ще те оставят без ключ , за да се научиш да се прибираш на време...
Животът не е стремеж за задоволяване потребностите на другите , а потребност да задоволяваш..когато си готов, изучил си се, отпуснал си се и си в хармония с твоето Аз..
1 коментар:
така е мило Миле...обаче толкова често забравяме:(((
Публикуване на коментар