Един миг..

-Какво правиш сама на терасата, за какво мислиш, Миле?
-За това колко малко са 20 години…

Тя се смее:
-Я , върви да се забавляваш ..двадесет години са само един миг…

И като се замисля..тя е права.Всичко е един миг, красив или грозен, кратък или малко повече от кратък, радостен или болезнен, радостноболезнен, нашата поредица от мигове, наречена живот..
А този миг сега..Погледни, колко е незабравим. Този миг се събира в един поглед, в плахото движение на ръцете , които искат да погалят..Този миг се събира в майчината нежност , в детските ръчички , които обгръщат вратлето ти …Този миг е моята вяра.
И вече няма понятие за минало , няма товарите- спомени , изчезват разбитите мечти , няма угризение на съвестта ,няма чувство за вина. Аз съм тук със себе и за първи път мога да се погледна отстрани и даже да си помахам..

За един миг осъзнавам колко кратичко е нашето съществуване, като бирата , която сме поръчали в поредната кръчма , за да побегнем от самотата си, бирата , която не изпиваме , защото бързаме отново да останем на саме..със самотата си. Кратичко..като интервала между четири сутринта и шест…мислиш , че можеш да досънуваш съня, който си почнал, а нямаш време дори да се пробудиш..


И така..остава ти едно – да грабнеш цялата красота на този миг, да допиеш биричката , да погледнеш лятното небе..за да си пожелаеш още много такива мигове…