За Мики Рурк

Той не е със сини очи, не е висок два метра и няма тялото на Мики Рурк във филма „Кeчистът”. Ако е със сини очи и с такова тяло, още по-добре, но пък защо му са?
За да очарова жените? Да ги влюбва? Стига с това влюбване, стига с това очароване...

Да пие и да пуши, да е в центъра на вниманието, да си тръгва след полунощ като пепеляшка, за да „обича” жената, която е свалил, да се събужда с махмурлук, да си придава тежък вид на сутринта докато пие кафе с жената, която е „обичал” мислейки си, че е изкачил Еверест. Да твърди, че „обвързването” е отживелица, да се се бори с всички сили за „Свободата” си и да отрича всички сантименталности. Това ли наричаш истински мъж?

Не е ли онзи, който ще стои до теб и ще те обича, вместо да и си придава вид, че го прави? Същият този, за когото жената няма да е само „потребност и инстинкт”, а извор на вдъхновение и смисъл. Този, който усеща от какво се страхуваш, за какво бленуваш, онзи който с лекота ще прочита всяка твоя мисъл и всеки нов нюанс на душата ти...Необходимо ли е да се влюбва истинският мъж, за да бъде такъв? Трябва ли да аплодираме всеки път, когато подари цвете, изпрати жена до вкъщи и бди над нея? Трябва ли да прави всичко това само, когато е пристрастен към нея? Не е ли жалко, че „клиширахме” мъжкото внимание?

Не е ли жалко, че съвременният мъж мисли повече за себе си отколкото за другите? Не е ли жалко, че този съвременен Егоист никога няма да прозре колко губи от чара си като си придава този непукистки вид? Не е ли жалко, че мъжът е забравил да бъде мъж?

Да му го припомним ли? Истинският мъж е открит, искрен, но не вулгарен. Той е внимателен, грижовен, търпелив и решителен. Той е до теб, когато имаш нужда от него. Истинският мъж може да бъде нежен. И трябва да бъде. А в същото време е сериозен и отговорен. Истинският мъж не мисли за това какво ще кажат другите и не парадира с хубавите си качества. Но се бори с лошите. Той е амбициозен, но умерен и на първо място поставя семейството си. Той е разум и чувства в едно. Мечтател и войн. Рядко е егоист. Обича и прощава. Раздава се...

Защо си мислите, скъпи мъже, че търсим „принцове”? Къде виждате в нас прагматизъм? Къде виждате материализъм? Какво сме имали в предвид под „сигурност”? Пари? Нима не можем и сами да си изкарваме?

Не, не търсим Идеалния Мъж ( дори и да го заслужаваме)...Не държим да има тялото на Мики Рурк. Под „сигурност” имаме в предвид, че този последният няма да изчезне като пепеляшка след полунощ, за даде израз на свобода си. Разчитаме, че ако сме прекарали с него няколко години заедно, няма да си каже някоя сутрин, че му се живее другаде и да замине. Или пък да реши, че има нужда от разнообразие и че сме длъжни да разбираме тези негови „потребности”. Не сме. Да търси разнообразие в друга област. Жената мрази да я предават.

И на последно място, скъпи мъже, сигурността значи, че сте способни на любов. Любов, на която ще давате израз ежедневно и търпеливо, докато „смъртта ни раздели”...Научете се на това и после може да претендирате да имате някоя „Истинска жена”