Да скриеш от себе си „ себе си”
От образа дори в огледалото
Да скриеш от другите „ твоето си”
Да скриеш и слънцето, вече „умрялото”
Да скриеш от минутите искрите в очите
Да скриеш от вятъра звънкия смях
Да скриеш в нежност отново сълзите
Да скриеш всичко от болка и страх
И в мисъл обличаш се на другия ден, предпазливо,
Бягаш, блъскаш се, гониш, отричаш, живееш в лъжа,
А след теб разранени, запъхтяни, нещастни, унили
Препъват се всичките скрити неща
Не се връщаш назад, продължаваш инато
Стъпка по стъпка към твоята пропаст вървиш
Маска след маска, част от играта,
Сменяш ги ти и от мъка по себе си вечно гориш
Оставаш си скрит и потаен,
Малък тъжен герой на конци
Споделил се подобно с някой случаен
И вживели се в ролите за кратко дори
8 коментара:
Прекрасно е, Миле.
Благодаря, миличко :*
истинско, красиво и тъжно:~)
хихи...стана случайн(ангелът де)..но пък няма нищо случайно, нали:)))
Страхотно е... :)
няма случайни ангели, да Ралче:)) мерси на всички:)
Много силно и красиво!!! Браво , страхотно ми хареса!
Миленце, великолепно, в духа на Малкия принц, който търси истината за нещата:)
Публикуване на коментар